65. Към грижите ми се прибави и обществена работа

Понесохме се пак в новата работна седмица горе в почивния дом и у дома с палавниците. Кипеше вече летният сезон с плажа и горските теренни пътеки, оживени още от сутринта.

Главната лекарка д-р Ризова, русокоса хубавица с красиви сини очи, беше навън за гимнастика с почиващите. С нея водехме сърдечни разговори насаме. Бяхме една зодия, а и моята внучка и нейният Николайчо бяха почти връстници, та споделяхме за отглеждането им, за шестото чувство, (неин професор ѝ беше казал, че при нея то е развито), за интересни сънища и много други.

Бях ѝ споменала, че през почивните дни ще ходим до Петрич, и тя през обедната почивка попита за резултата. Казах за първата дума на пророчицата „сполай ти“.
– Благодарила ти е, но за какво?

Чак сега осъзнах какво значи думата. Очаквайки да чуя за болката на мъжа ми, думите минаваха покрай мен, макар да ги чувах и помнех! Навярно енергията на Ванга е огромна, това за пръв път ми се случва! Но през октомври, ако можем да отидем заедно с д-р Ризова, ще е уникум – родени сме на една и съща дата, с десет години разлика.

С лесовъда бай Пенчо Ризов, баща ѝ, сме ходили от гимназията да залесяваме на бригади. Беше голямо име за времето си.

Да се надяваме замисълът ни да се осъществи през октомври. Грехота ще бъде, ако не се възползваме от дадената ни даром покана. Измъчваше ме вече въпросът: ще ни се отдаде ли някога възможност да поразтеглим времето, за да ни стига за всичко?

Бях избрана за съветник в 75 район на Градски народен съвет Велинград. Налагаше се да ходя на сесии и в работно време, което засягаше и началството. Управителят беше категоричен, че не трябва да отсъствам от обществената работа, но и служебната не бива да страда. Беше времето след седемдесетте на 20 век, когато се строеше околовръстният път през нашия район, чешми, детски площадки и много други поръчения, давани на кварталните събрания на ОФ. Времето в кипежа на оформяне на градския облик.

Председател на кварталният комитет на ОФ беше Бай Владо Попов, а на районния – Ганчо Серебрянов, неотлъчен помощник му беше Миланка, съпругата отзивчива. С желание помагаше и учителят Роман Чилев от ромски произход – също член на кварталния комитет, с разумни предложения.

Едно от поръченията ми бе свързано с мястото, където е била една от двете  порти в триметровата каменна стена, ограждала Баня Чепино в минали времена.  Местните казваха на площадчето „Капията“. Тук са правени гергьовските люлки със синджири, укрепени с дебели греди. Обичаят е продължавал и след тридесетте години на двадесети век. Помни се още от някои възрастни от района.

На площадчето се пресичаха улиците „Цанко Церковски“ и „Никола Ихтимански“. Тук минералната вода пълнеше изровена дълбока яма, изливайки кални локви наоколо. Малки дечица от махалата се къпеха в ямата, даже и в студено време, радвайки се на природната бистра топла водица. Жителите на района искаха да се направи удобна чешма, за да ползват минералната вода, вместо тя да наводнява улицата.

На черковната ограда на храма „Свети Георги“ също имаше два чучура, които течаха ниско до улицата, неудобни за пълнене на съдовете. Тук предложението беше да се изгради по изготвен план красива мраморна чешма. Майстори от района предлагаха, след като се доставят материали, те поемат изграждането на чешмата с доброволен труд. Тоя почин беше присъщ за целия район: да съградиш мраморна бяла чешма за поколенията да утоляват жаждата си със студена и се лекуват с минерална вода.

Другото поръчение беше за валявица. В нашия и във високия район е традиция да се тъкат аши, китеници, одеяла от предена боядисана чиста вълна, както и с ресници от снопчета непредена „жива“ вълна, козяци и халища. Валянето във валявицата става за няколко денонощия, стопаните определят колко дълго.

Допълнително беше искането да се оформи цялото пространство при древната порта като площадче с тротоар и бордюри за затревените площи.

Следващото поръчение бе посред квартала да се направи детска площадка, крайно необходима за безопасната игра на децата, поради натовареното движение в района. Това бе и най-трудно за осъществяване, защото трябваше да се чака одобрение от окръга и да се заплатят частните имоти, ако евентуално бъде разрешено.

Всичките поръчения, които бяха дадени на събранието, като съветник съм длъжна, както и всички други съветници, да представя на следващата сесия на Градския съвет. След нея задължението ни е да докладваме за свършеното.

Трудовият ден за строителството на околовръстния път 

Започна се с трудовия ден по околовръстното шосе в близост до поречието на реката, в най-южния край на пътя. Мъжете копаеха яко твърдата земя с кирките, а жените по петите им със смях и закачки, изгрибаха с лопати и мотики изкопаното от страната на жп линията. Не спираше оформянето на дълбочината, желаещите си разменяха кирки с лопати, отзовали се бяха много хора на поканата – и младежи и възрастни.

Улисани в работата, не сме забелязали кой любител ни е щракнал няколко пъти с  фотоапарата. След някой ден ни сюрпризираха с кадрото. На него се виждат не само присъстващите, но и свършената за деня работа.
Работеше се за промяна, за обновяване на града.

Вече бяха приели внучката Ирина в детската градина. На мама ѝ поолекна, остана да гледа само Виктор, докато се освободи място и за него в яслите в близост до дома ни.

Дойде време и за първата ми сесията на градския народен съвет.
Най възрастният съветник – бай Асен Бозаджиев, откри сесията и даде думата на кмета на Велинград Георги Шуманов.
След кратко слово за бъдещето на Велинград и за  благоустрояването му, той каза:
– Дайте вашите предложения.

Седнала бях на последния ред в малката зала на Градския съвет, развълнувана дали ще успея да предам ясно и разбрано поръченията на нашия район. Побързах веднага да се изкажа.
– Поръчението за валявицата е необходимост не само за нашия район, а и за всички околни селища, където вълнените китени произведения са традиция за селските труженици, свикнали от миналото с тепавиците и валянето в чепинските минерални и студени води, затрити нахалост. Защо е необходимо да тичат по далечни места за тия услуги при нашите природни дадености?

Пръв откликна бай Асен, одобрителни възгласи се чуха и от други съветници. Безпокойство ме завладяваше, прекъснато от бързия категоричен отговор на кмета Георги Шуманов, на бързите реакции и действия на когото винаги съм се възхищавала:
– Още утре изпращам 2,5 куб. м  дървен материал за валявицата!

Шумът в залата се засилваше, но намерих в себе си куража да продължа.  Обясних случая за чешмата, площадчето и градинката при старата порта (казваха ѝ Капията). За случая кметът изглежда знаеше, засмя се и каза:
– За този случай разговарях с техниците, ще ускорим въпроса.

Наистина на следващия ден техничката Тамара с няколко работника се уточняваха за площадчето.
– За детската площадка ще се изчака отговорът на окръга, та да бъдат одобрени и средствата за отчуждаване на имотите. Мраморните блокчета за чешмата при храма „Св. Георги“ са готови и може да започне изграждането ѝ – каза още Шуманов.

Представях си обществената работа много мудна и невъзможна за всеки. Оказа се, че стопанинът на града болееше за нуждите на избирателите и ги решаваше своевременно, поставят ли се на дневен ред. Това бе нашият Велинград.