Христо внезапно изскочи навън, както само той можеше да направи, оставяйки отворени вратите на хола и на антрето. Погледнах през прозореца навън и останах като гръмната! На отворената пътна врата Ристето се прегръщаше с тримата възрастни мъже, бършейки с ръце издайнически отронените сълзи.
Не съм виждала подобна разтърсваща картина, отразяваща спойката на бойната дружба, която трае до края на дните. Защото това бяха негови другари от фронта. Пристигнали бяха от далечния Кардам до Велинград, за да се видят на живо и да наберат сили в една почивна станция. Картите им бяха безплатни като за участници във войната, безплатно за тях бе и пътуването по БДЖ – големи специални придобивки, все пак – иначе за тях такава почивка би била немислима.
Когато се появила тази възможност, те не се поколебали нито за миг да тръгнат на далечен път, преди настъпващата зима. Смятаха го за дар на бойната дружба помежду им.
 |
| От двете страни на Христо са Митко и брат му Борис, а крайният млад мъж вдясно е военният кореспондент Димитър |
Тримата бивши бойци бяха и рода. Митко, побратимът на Христо, брат му Борис и военният кореспондент Димитър – женен за сестра им.
Оживените разговори не стихваха. Митко отведнъж скочи, поглеждайки часовника си – ще закъснеят да се приберат до определения час, след който заключват вратите на почивния дом. Заедно с тях тръгна и Христо, за да види къде са настанени и да се уточнят за следващите срещи, без това да пречи и на отдиха им.
Още на другия ден увековечиха с кабинетна снимка срещата си. Запаметиха я за поколенията – да се знае, че фронтоваците и от Златна Добруджа, и от Родопа планина, и отвсякъде са родни братя!
Няма коментари:
Публикуване на коментар