Дядо му му подари красиво дървено тронче с масичка отпред, измайсторил го по модел от списание „Наш дом“. Макар и проходил, когато го сложи на трона, майка му щеше да е спокойна да шета, а той да играе с играчките пред себе си.
В топлия юлски ден потеглихме с Москвича, заедно с Елица, двете дечица и прабаба им Яне. Скоро след това пристигна и малкият юбиляр със зеления им Москвич, облечен в бяло и сресан с момчешки алаброс. Зашари с любопитни очики към всичко, заредено на масата. Прабаба му Яне първа го пое и той, стъпил на скута ѝ запротяга ръчички към запалената свещичка върху тортата. Светлинката се отразяваше върху чашите наоколо, трепкаше и го подмамваше.
Задоми се неочаквано и Пепи, братчето на Иван. Двукатната наследствена къща от дядо им отесняваше. Родителите му предложиха всички да помогнем на зетя и Янина да построят нов дом. За целта подготвиха във вътрешния двор помещенията за малка свинеферма.
Трудна работа е отглеждането на животни, но сватът се захвана с ентусиазъм. Поотраслите малки прасенца бързо се разпродаваха. Сватовете отделяха за угояване по два броя и за собствени нужди.
Сватята Надка набираше още и приходи от курортисти през лятото, когато семейството заемаше временно таванския етаж.
Почти по същото време зетят и приятелят му ветеринарен лекар случайно попаднали на заведена юница на една разпродажбата и той веднага я взел. Докара у дома кроткото кафяво с извити рогца едро животно. Изненадани останахме с мама и татко, когато Иван завъртя край шията му оглавта и го пусна пред себе си.
Малката кравичка изрева забързана към нас, майка ми веднага ѝ подаде филия хляб, поръсена със сол, тя хапна и заблиза ръцете ни. Отворихме вратата към дворчето за животните.
Кучето Роко, което влезе ли непознат надава силен лай, сега посрещна новата си съжителка със скимтене, радвайки се като на децата и внуците. Ето как и животните се привързват при промяна на стопаните.
Няма коментари:
Публикуване на коментар