67. Чешма да построиш през живота си е голяма святост

Списъкът с доброволните строители на белокаменната мраморна чешма с два бронзови чучура съдържаше доста имена. Намира се непосредствено до оградата на църквата „Свети Георги“ в Чепино. От красивите жълти чучури тече минерална и студена водица в мраморното корито, улицата е „Цанко Церковски“.

Пожелания от хората водосвет свещеникът извърши след църковната служба. От менчето със светена вода топеше китката здравец, овързана с червени конци, и ръсеше най-напред върху чешмата, след това върху гостите наоколо. Величка почерпи с приготвения от нея кейк за мезе, та да е сладка и пивка водата от чешмата.

Величка беше съпруга на Наско Георгиев – хумориста. Естрадата пред тяхната къща заеха девойчетата от Родопския пансион. Директорът Иван Мирчев ги подреди за изнасяне на програмата с песни и хора. Предварително имахме уговорка с него. С желание изнесоха подготвеното, а и бяха желани изпълнители.

Красиви русоляви девойки от високия район със звънливи гласове и много схватливи и пъргави. Познавах някои от тях, срещах ги по Каратепе. Дружим с родителите им. Не ме изненадваше, когато ми кажат:

Чешмата до църквата в Чепино

– Лельо Маре, речи на бубайко да ме пусне в пансиона!
В Родопския пансион ги водеха на екскурзии и до Русия, та им се разнообразяваше живота; ученолюбиви деца бяха. Възприемаха всичко с желание.

На работното място в близост до почиващите сякаш се преселвах в друг свят. Не вземах участие в разговорите на колегите. Борех се с изчисления и цифри. Сега мисълта се рее към ученическите години, любимата математика, след нея се изреждаха геометрия, физика, география, психология – наука тогава още малко позната.

Цифрички, любими цифрички, вие сте моят живот! Заеманите от мен длъжности бяха: статистик, плановик, завеждащ планова отчетност и сега счетоводител-касиер. Така продължи и до пенсия. Налагаше се бързо да подредя и цифричките за ведомостта, скоро колегите чакат изплащане на заплати, а персоналът никак не е малък.

Колегите ме стреснаха със смеха си. Като обърнах поглед към вратата какво да видя? Надя, старшата сестра, оправяше красива с букли перука върху главата на главния счетоводител. Съпругът ѝ работеше като шофьор в международния транспорт.

Обърнаха се към мене с въпрос:
– Има ли Христо бели кецове?
– Да, наскоро Илето – съседът, беше с жена си във Виена при дъщеря им на гости, та между другото му подариха кецове, само че са му големи, 45 номер, та не ги е обувал.

Всички заедно с колежките се разсмяха и отговорът беше, че точно такива се търсят. Надя ме предупреди да ги донеса на следващия ден за празника на самодейността, но е задължително аз да обуя обувки с най-високи токчета за празненството.

Продължих да работя, а те се разотидоха, свършил беше работният ден. По едно време ми стана задушно и отворих прозореца. От гората по стръмната теренна пътека насреща слизаше летовник, които редовно почиваше при нас. В ръце внимателно придържаше причудлива форма от коренище или израстък от дънер.

Беше човек на науката, но обичаше да изчовърква и дооглажда изсъхналото творение на природата и с помощта на фантазията си да оформя пластики. Това правеше в работилницата на техниците, които се възхищаваха на излязлото изпод ръцете му.