Все още не асимилирала спокойно житейската изненада, се упътих към работното място, ангажирана с мисълта с какво да почерпя колегите в почивката на барчето. Но други събития ме изпревариха.
Д-р Шопова насаме сподели с мен следното: медицинският колектив участвал на бригада. За обяд им дали пакети храна – мухлясал суджук и хляб. Никой нищо не хапнал и връщат пакетите. Искаше да разбере от мен кой е получил храната по требвателното. Отговорих, че само „довереницата“ ги получава, тя друго не работи. Често разправяше на всеослушание как наблюдава процеса на готвене на гостби и десерти. Кои са подотчетните лица също се знаеше – отмятаха ежемесечно книгите със счетоводителката. Добавих, че нищо друго не ми е известно.
Беше свикано общо събрание на колектива, но без присъствието на ръководството. Остро бе поставен въпроса кой е получил и изписал по требвателното мухлясалият суджук за бригадата. Невъзмутими оставаха магазинерът и отговорникът на складовете (мъж и жена), без да вземат отношение. Главният готвач предварително бе оповестил пред профпредседателя Йорданка Главеева, че няма нищо общо с това. Тя попита и мен защо мълчат магазинерите.
– Отговор не мога да дам, има отговорници за това и началници.
Така премина парлама събранието (на ужким). През цялата ми 31-годишна практика не съм преживявала такова. Демонстрация на човешката алчност, улеснена от функции в други служби, вместо с образователен ценз.
Още по-жалка стана картината, когато на другия ден докторичката сподели, че ѝ се обадили анонимно по телефона да ѝ кажат, че дните ѝ в почивния дом са преброени (и тази закана се сбъдна). Милата, как да я предупредя, че не трябва да говори пред довереницата, седяща до мен, която дебнеше и се ослушваше, за да докладва – беше кандидатка за моето място. Измъчваше ме невъзможността да ѝ помогна с каквото и да било. А и ревизии не бяха правени отдавна.
Напрегнато следях касовите документи да не стане някой гаф с тях след заявлението ми за напускане – както споменах, довереницата ги носеше на управителя за подпис и ми ги връщаше – стояха дълго време по чужди бюра и всичко можеше да се случи с тях. Колективът в голямата си част работеше неспокойно, ослушвайки се – липсваше предишния климат в работата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар