75. Гюловете

След трудовата напрегната седмица се отправихме към любимото Каратепе. А тук шумно ни посрещнаха комшии в приятели. Подканяха ни да правим, каквото ще правим, но само по-бързо. Предлагаха да тръгнем към „Гюловете“, където зреят вече горските звънички, а това беше най-любимият ми плод.

Името на местността идва от гюл-трендафил или растения от вида на розата. Това бяха строго подредени в кръг красиви еднакви по височина хълмчета – досущ като цветовете на роза. По тях обикаляха обрасли със свежа зеленина горски пътища и пътеки за пешеходци. Дървета тука растат заедно, помежду им има закътани полянки със зреещи ароматни, ухаещи и сладки звънички, а на места и черно-синя лековита боровинка.

Набързо се приготвихме и тръгнахме. Ако не беше голямата глъчка, която ехото повтаряше многократно по безбройните дерета-падинки, със сигурност щеше видим сръндак и сърнички. При тихо придвижване сме се ги срещали неведнъж. Разделени по семейни двойки, беряхме вкусните горски плодове – кой колкото желае да похапва или да събира в съдинките. Губеше се време да се съберем на трапеза, та си похапвахме сухоежбина, подсладена с горския плод.

Част от обичайната компания за планинските излети

Дълго след уречения час се събрахме всички на кръстовището на Сухото дере. Някои се бяха заблудили, което заради еднаквите очертания на „розата“ става често. Прибрахме се, когато вече притъмняваше, но това не попречи за трапезата на открито край огъня за обичайните печенки: чушки, сланинка, картофки, даже понякога уловена планинска пъстърва. Ловджиите всички плащаха и за риболов, макар рядко да го практикуваха. Не им стигаше времето и за това.

Търкаляхме събрани из път сухи пънчета към огнището. Отгоре хвърляхме по някой сух елов клон, та светлина озаряваше всички наоколо. Пукотът от еловината не беше в състояние да спре разказите за ловджийските приключения като приказки от хиляда и една нощ. Добър начин за отдих и за пълноценно разтоварване сред любимата природа.

Случваше се към огъня да се присъединят и приятели от други махали: Герчето Караилиева с Борис, Никола Симеонов с Цветанка и много други. Не липсваха и хуморески, а чепински фолклорни песни ечаха до късни доби. Отморени и бодри се връщахме към работните места с придобивки от щедрата Родопа. Ще се комкат и палавниците от новото сладко...

В работния ден, още не заела въртящия се стол, ме изненадаха с неочаквано съобщение. Спешно ме е търсела секретарката на моя познат от Благоевград със съобщение: Мария е записана за прием при пророчицата Ванга в неделя!

Бяха ме търсили и вкъщи на домашния телефон но... не е имало кой да се обади, излязохме рано сутринта.
Благоевградската секретарка разтревожена се обади да попита защо не съм заминала. Отсъствието ми объркваше приема при Ванга и предстоеше нова връзка. Колебаех се какво да предприема, имайки предвид мнението на пророчицата по тия въпроси. Но същевременно не исках да създавам неприятности на секретарката с отсъствието си – тя така усърдно беше поела всичко.

Изпълнителната млада жена звънна пак да каже, че срещата е уредената за следващия ден. Даже беше проверила разписанията на мотрисата, бързия влак и свързващите рейсове с грижовност, за да не пропусна и тази среща.
Нямаше защо да се безпокоя и за отсъствието от работа – главният счетоводител, в течение на историята, ме успокои, че служебно няма пречки, което също ме учуди. Защо е всичко това?