Не се позволяват отклонения даже и за миг. „Минута е много“, съществува такова предаване. Минали, не минали две години, ето пак сме на курс за квалификация на главните, старшите и касиер-счетоводителите в град Габрово за три дни и два дни за пътни. Настаниха ни на 5-ти етаж в общежитието на една международна школа на 1,5 километра от града. Родените в планини се радват на височкото и тука.
Навярно скука е за околните да слушат за бюджети, щатове, ревизионни актове. Запознаха ни и с новите трудово-правни уредби, говореше се вече и за машинна обработва на информация, съставяне на ведомости и счетоводни документи на ЕИМ и други машини. Освен всичко друго, в програмата бе залегнало и посещение на архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ и на Дома на хумора и сатирата в Габрово. На другия ден бодри, отпочинали слушахме лекцията за новия икономически механизъм в извънматериалната сфера. Занимаваше ни пак нашият любим професор Коста Пергелов.
И тоя ден, след обяда, не липсваха посещения, само че в производството: завод „Буря“, завод „Добри Карталов“ и ОЗ „Сърп и чук“. Впечатлени останахме от показаното – приготвени за износ красиви цветни екипи и дрехи, каквито при нас в търговията не са получавани. Качествено родно производство, създаващо редовна работа. Посещение имаше и на духовна тема – в Дряновския манастир.
В архитектурно-етнографския комплекс „Етър“ има показани много познати производства, практикувани и при нас в Родопите в Чепинско. Даже в някои случаи при нас се правят повече и красиви разновидности, особено сред чисто вълнените изделия, поради развитото овцевъдство, особено във високия район. Тъкат се на домашни станове (разбои), вълната се преде ръчно на хурки и рудани, а за вапцване в домашни условия се берат кори от дъб, от речна ела (елша), брош, който расте по скалите, и други. Цветовете траят до скъсване. А валянето (размъхването да пусне влас) става във валявицата.
На почит при нас е и кацарството, от стари времена съществуват и фамилни имена Кацарови. Произвеждат се бъклици за сватби, кръщенки, буколи за вода на полето, бурета за вино, каци, качета, майсторят чурилки и по-големи мътили за млякото. За всичко се използват разновидни дървесини, здрави обръчи.
Специален е този занаят, изисква знания и умения. В миналото имаше и пирографирани предмети, прецизно изработвани. Повече от 70 години минаха откакто бай Андрея Пострумски ми подари пирографирана кутия, която и сега е запазена като нова, а цветовете и още светят. Моят съученик Наско Палигоров майстореше ръчно с дълбаене лъжици, вилици, бъркалки от горски каваци, расли на слънце високо в планината. Целулозата на кавака е бяла и е издръжлива на топлина.
Ето, че слабостта ми пак ме подведе. От нашето няма по-хубаво! Така казваше бай Тотю Карапеев – вълшебника от Търговията по ставните изкълчвания, навяхвания.
Трите дни от квалификационният курс свършиха. На 22 май след обяда, под лъчите на топлото майско слънце, потеглихме от школата. Вече си представяхме обработването на документите с прецизни машини в бъдещето! Ако действително имаме щастие да се внедрят при нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар