Мечка страх, мен не страх. На 20.VIII.1980 г. (сряда) сутринта в 4:45 часа поех по даденото ми разписание с мотрисата от Велинград до Разлог и така до Петрич и до къщата на Ванга. Въведоха ме в тъмно неосветено помещение. Чуваха се разговори, но тихо. Стресирана не знаех накъде да се отправя. Когато идвах през 1975 г. се събух и влязох в малката стаичка, но беше светло, даже горното прозорче бе отворено. Тогава пророчицата беше сама вътре.
Сега застинах на мястото си в очакване, объркана. Отвътре, отдясно ме стресна познатият глас – беше усетила чуждото присъствие:
– Кой те праща?
Отговорих.
– Той е добър човек! – рече тя.
Обясних за влизането с взлом в дървената къща на Каратепе и това, че вече 33 дни след тарашенето няма резултат. Каза:
– Е, има милиция за това! Друго какво?
Извадих 200 грама лененото семе и припомних заръката ѝ да го донеса през октомври 1975 г., когато нямах възможност да дойда.
– Тогава да си дошла!
За Христо каза без да питам:
– Да подари за имен ден хубаво синьо костюмче на момче 8-10-годишно! Друго?
Казах ѝ че майка ми и сестра ми не са добре. Отговорът беше:
– Не виждам гроб край тебе!
По време на разговора с прекъсване отговаряше и на гостите. Крайно объркана бях, без да разбера за какво говори и дали не беше свързано с моя случай. И при тая среща губех ума и дума (не знам на какво се дължи – на нейната енергетика или на чуждото духовно присъствие около нея, но и други, които са я посещавали, разказват за подобно смущение). А тя навярно беше и много изморена, имаше специални гости, а сега и моето объркано посещение...
Може би ако бях дошла през октомври, когато е рожденият ми ден, когато и Светицата е родена, би било възможно да ми каже лененото семе за какво е? Настана мълчание. Бях онемяла в тъмното, нямах дори възможност да зърна светлия ѝ лик. Потиснах желанието си да целуна ръчицата на Ванга, на път за изхода влачех крака безмълвна, страхувайки се от слабостта си.
Не бях разстроена от това, че тя нищо не каза за случая, станал причина за срещата. Запозната бях от роднините на Велчето, че светицата не разкрива извършителите на кражбите, било ѝ като строг закон, така че не се надявах. Все пак всичко бе завършило благополучно – никой не беше пострадал, липсваха само вещи.
Объркана бях от необичайната обстановка, от тъмната стая, от присъствието на още хора, които така и не видях. Въпреки това ми се щеше да падна на колене пред святата леля Ванга! Тя не щадеше своя живот, отдала го за доброто на всички люде.
При последната ми среща с пророчицата не можах да осъществя намисленото. Но признателна почит от сърце отдадоха години по-късно зетят Иван и дъщерята на гроба ѝ на Рупите. Запалили свещи и вместо мен и прелели с вино. Икона е за мене светият ѝ лик, донесен от последното ѝ обиталище. До църквата в тоя свещен божествен кът, построена от нея с непосилна мъка и тревожност!
Следващият ден рано-рано започнах работния ден. Спокойна тиха атмосфера счетоводна. В къщи Христо се озадачи как да изпълни поръчението на Ванга, чудейки се на кого да купи по мярка синьото костюмче. На сестра ми третият син беше по-голям от 10 години. Трябваше да избере дете, та да се съобрази с мярка на ръста при покупката на дрехата. Въпросът пое с желание и с надежда...
Няма коментари:
Публикуване на коментар