Надвечер след работния ден тя се обади по телефона и развълнувано сподели, че тя и приятелят ѝ са узаконили връзката си и ни канят на гости – да бъдем готови с татенцето психически, двамата ще дойдат да ни вземат без никакви специални приготовления, а само да се запознаем с домашните.
– Ристе, много те моля, спасявай положението, че емоциите не ми позволяват да мисля трезво. Как ще отидем с празни ръце – зет е това! – Затюхках се аз.
– Запази спокойствието Миче, не се паникьосвай! Както искат, така ще сторим!
Спокойното му трезво отношение в такива моменти ми вдъхваше и на мен спокойствие, приготвих само повече здравец от градината, винаги присъстващ във веселите тържества и приятната позната миризма ми разведри настроението.
Притъмняваше вече, когато пред къщи бипна зелен Москвич и от него слязоха двамата млади. Посрещнахме ги с прегръдки и искрящи от щастие очи. Беше дошъл моментът да срещна избраника на Янина. Действително беше едър висок хубавец, леко мургав с много черна начупена коса, весел сговорчив. Янина само поясни, че Ванко е инженер в завода, където и тя работеше.
Споделиха намеренията си сключването на брака им да мине по младежки, без сватба, само запознаване с родителите, които са на същото мнение. Нямахме нищо против и ние. Така стана и нашата женитба, по същия път тръгнаха и дъщерите. Трудно беше да отделяш пари за сватби, докато издържаш студенти. Времето го налагаше, макар и не за всички.
Отидохме в дома на новия зет, където ни очакваха вече на масата. До бащата на зетя Иван беше седнал неговият баджанак – Иван Цаков (лесовъд, герой на социалистическия труд). До него съпругата му Вера (моя съученичка), най-малката от петте сестри на сватята Надка, и Петър, вторият ѝ син.
Оказа се, че познавам сватовете като съграждани. Със свата Ангел сме се срещали по служба в банката, беше банков чиновник. Със сватята и двете ѝ още малки момчета, аз и Елица, също по-малко момиче, сме почивали на морето в дървените бараки на велинградското търговско предприятие в обраслите джунгли над пътя Варна–Златни пясъци (когато се слагаха основите на прочутия сега курорт).
Една просека-пътека през лозята свързваше бунгалата с плажа. Точно на нея змия ухапала пазача и той ни предупреждаваше да пазим децата да не ходят извън пътеките, а и по пътеките да внимават.
Пазачът наскоро беше утрепал голяма змия отзад до вратата на склада и момчетата я разнасяха да плашат момичетата по двора. Тогава ми правеше впечатление, че гласът на сватята непрекъснато се чуваше – викаше след палавия Ванко, а кроткият Пепи нямаше нужда от това. Грижеше се жената да не стане беля.
Ако знаех, че сватовете са познати хора, вълнението щеше да ми бъде спестено. Сватът Ангел – едър, висок, белолик, любезно предразполагаше към задушевен разговор. Родопско чедо е, роден и расъл в село Хвойна. Битът и обичаите там са близки до нашите.
Той посочи киченото халище, окачено над миндера в битовата стая и рече, че подобни имала и майка му. (Янина беше успяла да донесе част от чеиза си – бях го тъкала с жива едра вълна в естествени цветове бяло и кафяво.) Разказваше, че и Източните Родопи са пълни с древна история от траки и други народи – манастири, светилища и какво ли не. На места природата била сурова, към връх Стария кладенец имало и въртопи, пропасти и много пещери. И освен всичко друго, там растял мурсалският чай, който при нас го няма.
Сватът разказа и колко трескаво са се подготвяли двамата братя, докато на голямата тераса изградят тази битова стая – кухня с украсен дървен таван, за новото семейство. Така освен спалнята си имат и гостна, за да са самостоятелни занапред.
С Христо бяхме купили за стаята на Янина у дома голям петкрилен гардероб и спалня с ракла и две шкафчета. Оставаше да се организира, макар и трудно, разглобяване-сглобяване и да се донесе остатъкът от чеиза за новия дом. Татенцето беше на разположение – беше се пенсионирал от Промкомбината и беше зает само с обществена работа.
Сватята Надка беше по материалната част, повече гледаше да ни нагости. Разказваше как баща ѝ, освен че отгледал и задомил пет дъщери, стопанисваше Чепинската и Вельова баня, напечелил и за градежа на двуетажна къща през 30-те години на 20 век.
Сестрицата ѝ (моята съученичка) усмихната само наблюдаваше, докато съпругът ѝ Иван Цаков въодушевено поощряваше младите да се женят дорде са още млади и да създават поколения. Сватът Ангел радостно го подкрепяше, явно беше, че са много близки баджанаци. Цакови имаха дъщеря и син, още незадомени, и навярно вече се надяваха!
Така семейството беше вече скрепено – узаконено, колективът и приятелите събирани и почерпени на Пампорово. Пред младите стои бъдещето: щастлив семеен живот, ведно с нови поколения. Дай Боже!
Няма коментари:
Публикуване на коментар