Годините летяха. Отново ме избраха за съветник, Христо също – за кой ли път, а той имаше и друга обществена работа. (Отбелязвам, че по онова време съветниците работеха безплатно, а по-късно, когато работата им стана платена, кандидати се намират лесно.) Надяваме се живот и здраве с нови сили пак да продължим!
Познатото поръчение за детската площадка в кв. 45 оставаше – още не бяха уредени отношенията с наследника на частния имот на Сава Тричков. Трудно се уреждаше отчуждаването на частни имоти, но нямаше други подходящи места в квартала.
Започна направа на тротоари пред къщите със собствен труд, като строителните материали се доставяха от градския съвет. Това беше най-трудоемкото поръчение, изискваше голяма организация и обикаляне на района, но хората се включваха в благоустрояването на улиците, малцина се противяха, че не е по силите им. Започна реденето на и тротоарите и по красивата асфалтирана главна улица, макар и по-трудно и бавничко. Свалените тараби помежду домовете допринасяха за добра съседска близост.
Живеещите в квартал се включиха и във възстановяването на ул. „Цанко Церковски“, след разкопаването на водопровода, което спъваше движението на превозни средства по улицата.
Едно от поръченията беше да се отвори ателие за стъкларски услуги за улеснение на населението в квартала при остъкляване на пострадалите сгради от отминалото земетресение през ноември 1977 година – 5,5 по Рихтер, както и за започналото изграждане на допълнителни етажи върху едноетажните домове. Скоро джамджийницата заработи с пълна пара.
Последното ми поръчение беше да се отвори млекарницата в 6З район, закрита по неизвестни причини, макар и крайно необходима. Не само, че отвориха млекарницата, но допълнително по усмотрение на магазинерите заредиха и продукти от първа необходимост. Едновременно с шишето мляко можеше да вземеш и захар, сол, брашно и ориз.
Комисиите още шетаха по проверки след отминалото бедствие и оглеждаха за съборени комини и попукани тавани. Хората бързаха да оправя пораженията от сполетялото ги земетресение.
Заетостта ми като съветник налагаше къртовска работа и в почивния дом. Сезонът на горещините за почивка на плажа настъпи още докато ни просвещаваха в Габрово. Тук покрай скалите бедствието ни беше пощадило.
Изненадващо, наскоро след земетресението ни бяха дошли на гости колегите от гр. Хисаря. Тъкмо разпалено приказваха за идването си „на добра воля“ и внезапно земята се разтресе. Макар и да беше от най-леките трусове, двете железни каси силно заскърцаха, и гостите мигновено излетяха към вратата. Всички се разкискахме, останали по местата си. Но в интерес на истината на третия етаж по-силно се люлее. Не иде отдолу, тъй като епицентърът е на Цепина, а странично. Хисарци се върнаха омърлушени, признавайки, че „малко“ се изплашили. Предпочетоха да си тръгнат още същия ден.
Комисиите даваха минимални оценки за щетите от земетресението, но и малкото пари бяха от помощ. За нашата едноетажна къща и по-специално за антрето с широк остъклен цветарник и за пропуканата стена оценката се равняваше на 400 лева. А таваните на хола и спалнята с падащи парчета мазилка изобщо не влязоха в сметката. Но бяхме благодарни на Провидението – всички бяхме живи и здрави!
Няма коментари:
Публикуване на коментар