88. Сезоните се нижат

Живеем в ускорени времена – имам чувството, че винаги съм живяла така. Промените са неизбежни. С цел подобряване на курортното лечение в почивното дело, от декември 1982 г. влезе в сила ново решение, което отмени това от май 1977 г.

Налагаше се бързо и стриктно да проучим разпореждането, за да избегнем пропуски за новата смяна почиващи, а тя напираше. Трябваше всеки ден да работя извънредно, което ме лишаваше от вечерните срещи с внученцето. Не стига това, та в ремонта на дом 1 включиха и счетоводната ни профгрупа.

През ноември 1982 г. Бяха изтеглили на нова работа (управител на друг почивен дом) и просветчика ни Борис Филипов. Той беше винаги усмихнат, рядко спокоен младеж, почиващите го търсеха като интересен събеседник и той винаги оставаше до късно с тях. Организираше екскурзии, съобразявайки се с техните предпочитания, излети до Башегрек с рейса и разни други занимания. Имахме и екскурзовод Атанас Марков за туризъм по желание и покоряване на близки и далечни върхове.

Борето дойде да си прибере документите. Попита ме защо не съм му отишла на гости на новото му работно място  с колегите си.
– Имах много работа.

Но той настоя да отида, когато мога, до късно стоял в новия почивен дом, където също има минерален плаж и може да се ползва. Оставаше си все така ведър и спокоен, без капка големеене.

Налагаше се да пусна новата заповед на заместника му – Благомир Чавдаров, чиито документи бяха пред мене. Този млад човек се впусна с всички сили в новите за него задължения, макар и да учеше задочно висше образование. Бързо навлезе в работата и с голяма инициативност за кратко време съумя да подготви от персонала група за политически песни.

На фестивала във Варна между почивните домове групата взе първа награда. Счетоводителката ни Атанаска Фурнаджиева бе една от солистките в художествената самодейност. Всички участници бяха с голям усет и възможности и най-вече участваха с голямо желание.

Неусетно дойде лятото. Нашият красив родопски кът, посещаван още от дълбока древност, продължава да привлича и сега прочути световни личности. Спомням си за един от тях – руския дипломат академик Николай Федоренко. Той остана възхитен от прелестите на Чепинското кътче! Напусна родината си, оставайки тук завинаги.
 
Ще спомена и англичанката Мари Прит, съпруга на... Прит, участвал в защитата на Г. Димитров по време на Лайпцигския процес. Той беше поканен за тържествата около 90-годишнината на Георги Димитров, но внезапно починал седмица преди това. Мари беше пристигнала самичка. Беше светла, запазена за годините си жена (72 г.), без предразсъдъци, облечена в светли дрехи. Ползваше плаж и процедури за укрепване, сподели с мен д-р Ризова, която се грижеше за нея, а Мари Прит лежеше на дървената скара до минералния плаж.

Иван Бачев

И другите почивни станции в града  посрещаха грижовно много забележителни люде. В града ни мина и част от подготовката на наши сънародници за космонавти. Разбира се, за това не се говореше тогава, разбрах го поради стечение на обстоятелствата. Една вечер без предупреждение и за кратко ни посети по-големият брат на зетя Камен, Иван Бачев. Той работеше във военното училище за подготовка на летци в Долна Митрополия. Идваше за пръв път у дома, използваше престоя си тук, за да се запознаем.

Сподели, че при него служели познати момчета от Каменица, които били много добре подготвени. Спомена познати фамилии, но самите младежи не знаехме. Иван припряно стана, отказвайки почерпката, тъй като са под строг режим с колегата му Георги Иванов там, където са отседнали. Подготвят ги за... космонавти.

Тренират по гористи върхари, отмервайки километража за ориентиране и издръжливост. Калориите при хранене също са строго определени. Той не позволи на Христо да го изпроводи, а с ускорена походка внезапно, както и дойде, продължи пътя си, откраднал само миг да се запознае с родата.