По онова време Велинград се разрастваше. Трудно се уреждаха парцели за ново строителство. Разпоредбите бяха да се вдигат допълнителни етажи на съществуващите къщи за новите семейства. Зетят Иван обаче не прие предложението на Христо да построим втори етаж на къщата в Чепино, предпочиташе да строи в Лъджене, близо до родители, братовчеди и приятели, с които е свикнал от малък.
Впоследствие се уреди въпросът, но... в маломерен парцел и то се наложи да строят орташка къща с братовчед на Ристето. Не беше удобно мястото – на стръмнина и трудно за строителство, но така се започна. По-важно беше в случая изпълненото желание на нашия Иван за близост до своите и почти срещу едноименника си братовчед. Започна трескава подготовка – план за строителство, банкови заеми и т.н.
Христо изцяло пое грижата за юничката, радвайки се на кроткото добиче. Останалото време запълваше с помощ по строежа – имаше опит и не щадеше физиката си. Трудности и препятствия не липсваха, но колективно в сговор по-лесно се решаваха, бързайки да изградят високата зидария за трите етажа. След като наредиха керемидите на покрива, двамата ортаци си разпределиха входовете и етажите чрез хвърляне на чоп.
Дотук се действаше заедно, а след това всеки поемаше завършването на своя дом според финансовите си възможности. Трудно се гради дом на зелената поляна с останало по два разкрача дворче, но... здраве да има!
На първо време довършиха само приземния етаж, в който има антре спалня и кухня – по равно и на двамата стопани. Под тях имаше дълбок зимник и стая за механа по стълбите към дворчето. Децата бързаха с мазилките и оборудването на новият дом. Нямаха вече търпение да се преместят в новата бяла къща с поизрасналия внук.
Христо с мерак заработи по обзавеждането на съвременна кухня. Направи стенни кухненски шкафчета по последната мода, каквито произвеждаше ДИП „Васил Сотиров“ – от ламиниран и дървен материал. Измайстори лакиран кухненски бюфет с библиотека, направи и две красиви легла за ъглови матраци, кръгла разтегателна маса, също от дърво.
За оборудването на спалнята трябваше само да се транспортира от старата къща вече притежаваната, която пасваше идеално в новата стая, заедно с легълцето на Боянчо. Христо мереше, чертаеше в тетрадката според желанието на младите и тогава действаше. Янина с опит подреждаше кухнята – да шета с удобство и лекота за всички, вече в своя дом. За постелка на лакирания дъсчен под изтъкахме домашна черга на раета в бяло, бежово и кафяво.
Матраците на ъгловите легла, облечени в бежов плюш, застилаше с тъканите чеизни чаршафи – ръчно тъкани от памук и тънка бяла вълна, а по края с ръчно плетена дантела. Антрето, което бе дълго пет метра застлаха с тъканата от мама дебела пътека от памучни парцали, боядисани в ярки наситени цветове като дъгата небесна. Шаренията спираше погледа, а дебелата постелка заглушаваше стъпките. Престъпил прага по чорапи из небесната дъга, навлизаш в светая-светих на семейното гнездо, подготвяно с любов.
Първият етап на довършителните работи наближаваше своя край. Предстоеше попълването на кухнята с ред домакински уреди. За втория етаж трябваше да се почака...
Няма коментари:
Публикуване на коментар