Ще трябва да разкажа и за нашите преживявания в онази ноемврийска нощ след 4 часа сутринта – още е пред очите ми. Земята още не бе спряла да се люлее, а Христо беше скочил от леглото и светкавично навличаше панталона си. Бегом тръгна към блока, където живееше семейството на Елица с децата. Объркана, докато чакам, събирах падащите големи дюли, наредени върху гардероба, връщах ги обратно, но те пак падаха. Докато дойдат, запалих и трицарката.
Дядо Христо беше гушнал в родопско одеяло Виктор, навършил едва три години, а дъщерята водеше за ръчичка Ирина, която бе почти на пет години.
Децата бяха объркани от нощното „преселение“, но не и уплашени – не бяха разбрали какво точно става. Легнаха веднага на спалнята. Какичката, изморена от среднощното ходене, дремеше, а малкият любопитно оглеждаше тавана и сочеше с пръстче: тука е Баба Костенурка, върви по пътечката... към къщичката.
А моята първа рожба опъна крака между дечицата си. Христо се опасяваше от запалената печка – ако се извади кюнеца при някой трус да не се подпалим, та затвори отдушника. Подготвихме билков чай за успокоение.
В кухнята Христо ми разказа как Елица се събудила от силен трясък и в тъмното се опасявала да но е съборена външната стена при силното люлеене. Жилището им бе на петия етаж, зетят Камен бе дежурен в онази нощ и тя легнала в другата стая при децата.
Отваряйки вратата на спалнята Христо изтръпнал – библиотеката паднала върху леглото и тежките, грамадни медицински книги, ведно с останалите, били разпилени навсякъде. Добре, че дъщерята не си е легнала там. Наблизо е било гърнето с подквасения вечерта кефир – счупено, а кефирът по пода и по всички книги. Тогава уплахата ме връхлетя... Благодарим ти мили Боже за спасението на чедото!
Докато затихнат трусовете, цялото семейство остана в приземната двустайна къщичка на родителите ми в края на двора. При нас започна ремонт на таваните. След изчистване основно на мазилката, върху летвите Христо постави елемент по елемент красиви дървени приковани тавани, материалите за които купи от ДИП „Васил Сотиров“. Устойчиви, чисти и практични.
В антрето с помощта на майстори извади прозореца-цветарник и изградиха здрава устойчива стена, а за покрив изляха циментова плоча. За почти всички ремонти се сключваха банкови заеми, разрешени централно – предимство само за пострадалите.
Продължаваше ежедневието, но по-забързано. Стремежът ни със започналите ремонти беше да подобрим здравината на жилището, като същевременно то стане и по-уютно. Заемите позволяваха това. Впоследствие с по-дълъг срок ще се наплатим.
По време на тия усилни години втората дъщеря беше още студентка в София и по-спокойно минаха ремонтите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар