81. Родословното дърво на Праматарови

В миналото фамилиите са имали многобройна челяд. Само дядото на Христо Петър (Пенко) Праматаров е имал 6 деца:
1. Никола, бащата на Христо – земеделец
2. Мойсей – починал още млад
3. Благо  – загинал във войната
4. Димитър – кръчмарят
5. Илия
6. Параскева (Кева), омъжена за Димитър Караилиев

Другите семейства от поколението на Никола са на учителя Мойсей Иванов Праматаров, Пенко Н. Праматаров и свещеника Атанас Праматаров, чийто потомци се преименували Попови: Славе, със съпруга Марга, Атанас женен за учителката Зинка, Мария Попова и Доста.
Децата на Славе са: Елена и Кирчо, а на Атанас – Иван и Незабравка.

Христо описа подробно и за братовчедката на баща му Кева, омъжена у Алексови, майка на Борис Алексов. Запечата написаното в пощенски плик и го изпрати по Георги Калоянов на Алексиев за родословното дърво.
Дали бе направено това родословно дърво, не ми е известно. Ако Георги Алексиев го е направил, то би било и вековно, и много разклонено.

И чичо Мойсей Праматаров, а и чичо Пенко са с многобройна челяд. Родолюбци, напуснали Елешница още през 1900 г. като свещеника Атанас Праматаров, учители, просветители.
Не спирали борбата и в родния си край. Леля Анна ми разправяше за Априлското въстание – баща ѝ Мойсей Праматаров, участник във въстанието, е написал ръкопис за него. Десетилетия по-късно една родственица взела неговия труд, за да го използава да опише Априлското въстание. Повече не го върнала, леля Анна не знаеше за участта му. Ръкописът му за Илинденското въстание обаче се пази в Историческия музей във Велинград.

Мойсей Праматаров се оженил през 1905 г. за Олга Хаджирашкова, родена в Пазарджик. Като девойка учителствала в Каменица, с осиновеното от нея сираче Велика. Родила и три дъщери. Построили си къща в Каменица. У тях се приютил и белодробно болния ѝ брат Стефан Хаджирашков, буден младеж.

А женската челяд растяла и поемала по пътя на родителите – нито една не изменила на учителската професия. Омъжила се Иванка и нароила още трима – Оля, Гергана и Мартин (Мойсеичо го наричаха). Те обаче не последваха семейната традиция. Гергана стана метереолог, Оля завърши консерваторията, а Мартин освен че завърши външна търговия, в Швеция добави и друго образование – биология и физиология. Но децата в тяхното поколение стават по-малобройни. Оля има син Красимир (останал без майка на 9 г.), а брат ѝ – син и дъщеря.
Леля Анна посрещаше и изпращаше всичките, когато идваха във Велинград.

Първият син на дядо Пенко П. Праматаров – Никола, моят свекър, също е имал не малко поколение. Ходил на гурбет в Америка, но бързо се е върнал, поради обявената мобилизация  през септември 1912 г. и началото на Първата Балканска война. Както знаем от историята, боевете почти без прекъсване продължават вече като война между балканските съюзници и през 1913 г.

Завърнал се от фронта през лятото на 1913 г. И навярно тогава се оженил за годеницата си Елена Васева. Първият му син Иван се родил през май 1914 г., а два месеца по-късно започнала Първата световна война, в която България и 27-ми Чепински пехотен полк се включили през октомври 1915 г. Никола пак се озовал на фронта.

Вторият му син Петър се родил през май 1918 г., а третият – Христо, дни след смъртта на Петър – през септември 1920 г. След три години дошла и дъщерята Надежда, а след още три и последният син Димитър. Никола със силната духом и физически жена до себе си – родената в Белица Елена от Васевия голям род –  работили земята и отглеждали децата си.
Заедно с децата ходели по ниви и ливади, на окропа за къпане и пране, на хигиена. Хубавата беличенка Елена държала много на чистотата.

В долната стая на къщата им живееше дребничката на ръст съсухрена баба Минка – свекървата. Силите я напускали, но както може гледала да помогне. Често отказвала да се храни, затова най-големия син Иван я ушвал на гърба си и я качвал по стълбите, за да седне на трапезата с тях. Всичките я обичали и дълги години се споменяше добрата баба Минка.
Децата растели като гъбки. Момчетата възмъжавали едри левенти и физкултурници. Женени и тримата, дори най-малкият Димитър, изпреварил Христо. Когато аз и Христо се събрахме, брат му имаше вече син Николайчо, а впоследствие се роди и дъщеря им Иванка.

Сестрата Надежда беше омъжена за Славчо Семерджиев от Каменица, имаха дъщеря вече – Елена, носеше името на свекърва ми. Втората им дъщеря – Катето, поднови името на баба си от Каменица.
Христо, задомил се последен, не остава по-назад с двете дъщери през две години – Елица и Янина. Бате Ване със съпругата му Иванка отимаха дъщеря Мая почти едновременно с нашата Янина.
Поколенията безспирно се множат, на семейство по четири внуци, та се радваме и на правнуци!