64. На посещение при Ванга

Времето ни преминаваше като скоростен вятър, не пропускайки нищо в своя бяг. Трудно се уреждаше снабдяването на почивния дом в напрегнатия курортен сезон. Колите бяха непрекъснато в движение и в почивните дни.

Един ден Величка ме изненада с въпроса дали желая в края на седмицата да отидем в Петрич при пророчицата Ванга с един от шофьорите? Тя щяла дасе погрижи за открити листове, а там имала омъжена първа братовчедка и уговорила с нея да им гостуваме. Ако съм съгласна, да я придружа.
Останах крайно изненадана. Тайните ми помисли и необходимост като че бяха чути от Горе... и ето урежда се!... Казах веднага „да“.

Христо претърпя много тежка операция. Първо го закараха с линейка в Пловдив при професор Петров. След снимките се видя разположението на оксалатните бъбречни камъни: два в легенчето, задръстили уретера, а третият в тъканта на единствения му бъбрек. Върнаха го обратно, отказвайки операция. Жив и здрав да е Камен, че се погрижи, дето се казва светкавично. Свърза се с професор Минков, който за късмет беше във Велинград по друг случай.

Христо замина с линейката за София и беше опериран спешно. Проф. Николай Минков извади двата камъка при уретера, но този в тъканта остана  – беше невъзможно да се извади.
Има ли век, има и лек! Христо се възстанови, макар и бавно, но болката от останалия камък продължаваше.
За обезболяване по-късно колежки на Христо му дали пакет сушен босилек да пие, но той се страхуваше да опита.

Речено, сторено! Заминахме безпрепятствено за Петрич. С отиването си най-напред влязохме при кмета д-р Димитър Наполеонов. Посрещна ни много любезно, но същия ден не можеше да бъдем приети при Ванга. Имаше група от Русия по голяма търговска афера и пророчицата беше заета. Кметът ни упъти да отидем на пазарището да внесем такса по 10 лева на човек за посещението при Ванга. На следващия ден сутринта трябваше да бъдем пред дома ѝ във Петрич.

Велчето познаваше града, пообикаляхме, за да се ориентираме, и след обяда се отправихме у родата ѝ. Посрещнаха ни много радушно! Уведомила ги беше по телефона и те ни очакваха. Нагостиха ни и въодушевено ни разказваха различни истории за великата пророчица. И съгражданите ѝ се възползваха от дарбата ѝ, но тя не всякога споделяла видяното.

Веднъж пред празници домакините провиснали на простора най-официалните си редила, а на следващата сутрин въжето го нямало на двора, безследно изчезнало заедно с дрехите – шуш! Отърчали рано-рано при Ванга, а тя ги чакала на прага и усмихната ги попитала:
– За дреите заедно с просторо ли идете? Е-е да сте ги чували, я нема да се карам сос людето!

Пази ги жената, за да не създава крамоли! Сайбията на семейството на нашите домакини беше обущар и веднъж леля Ванга поискала да ѝ направи черни лачени обувки с каишки. Отишъл при нея да вземе мярка за обувките, но взел със себе си и малкия си син. Момчето изприпкало напред, след него влязъл бащата, а тя още от вратата го погнала:
– А бре майсторе, не видиш ли, детето ти се е събуло по чорапе, а ти с големите кундри накъде си тръгнал?

Засрамен, той се върнал да се събуе. Благодарна бях, че го сподели човекът, да го имам  предвид.

Сутринта на 19.VІ.1975 г., рано-рано се упътихме към къщата на Ванга в Петрич. Пътьом взехме банички за закуска. Улицата пред къщата беше натъпкана с пъстро множество. Млади и стари, селяни и граждани, военни – даже и летци, майки с дечица. По силите ли е на една страдалница-пророчица да се справи с толкова мъка и надежди.

При нас двете дотича една съгражданка, която не познавахме, и каза изобщо да не чакаме! Тя била тук от месец и чакащите са направили списък по ред на идването. Изобщо нямало да ни запише, много било късно. Премълчахме си – ние вече знаехме какъв е редът за влизане, тази жена искаше обаче свой ред да наложи. Сигурно е имало причина да не я приема пророчицата толкова време...

До нас се спря млада майка с 4-годишно момиченце – хубаво, беличко, с едни живи очички. Разказа ни, че предишния ден след обяд дъщеричката паднала от четвърти незавършен етаж на блок в близкото село, където гостували. Падането се случило върху купчина градинска пръст, подготвена за цветни лехи покрай блока.

Момиченцето бе вперило поглед в закуската в ръката ми, забравена покрай неприятната предишна среща. Стреснах се и веднага му подадох баничката. Миличкото, изплашените близки не са го поканили ни с водица, ни с храна, а чакат светицата да каже какво да го правят. Усмихна се майчицата като видя как яде. Чудеше се какво да прави. Ами младост и неопитност, но трябва сама да поеме отговорността. Ако тук не успее, да върви в болница за преглед. Хвана детето за ръка и го поведе.

След известно време пророчицата излезе на вратата. Помислих дали няма да  прави сеанс. Но тя извика:
– Двете жени, дето вчера са пристигнали, да дойдат!
Тишина! Всички слушат мълчаливо. Посочи с пръст в посока към нас и каза:
– Тази жена със синята жилетка да се маха веднага! Тя е лош човек!

Аз бях до нея, но с розова жилетка, и все пак изтръпнах! Съгражданка ме беше предупредила, че който не ходи на черква пророчицата го гони, затова се чувствах като в небрано лозе. Но не би! Обърна се към другата страна, където жена държеше голямо дете, увито в одеяло, което плачеше неистово – страшно. Каза ѝ, че сама е виновна за детето, да се маха и да не тормози всички. Стоящите покрай нея научили, че свиня е захапала лицето на оставеното само на двора детенце и сега му изживяват мъката.

Къщата на Ванга в Петрич,
където тя приемаше по онова време 

Светата Ванга се прибра да започне приема. Служителят от бараката отвън пред портичката от гишето започна повикване по име. Хората, наредени на опашка по двама, се запредвижваха по пътеката към двуетажната къща. Първите приети – двама граждани, мъж и жена, с наведени глави бързо се изнизаха обратно, след хокането на Ванга на висок глас, чуващ се от отворената горна част на прозореца насреща в приземния етаж. Изгонени бяха веднага.

Милата... Тя изживяваше със сърцето си хорските тегоби. Вглъбени в себе си, съсредоточени излизаха следващите. Мълчаливо се придвижваше опашката. А чужденците се ползваха с предимство, таксата за тях беше 60 лева. Вълнуващо очакване, но и нас ни огря слънчице и тръгнахме стъпка по стъпка към целта. С наближаването вече се чуваше разговорът вътре с една австрийка и преводачката ѝ:
– Бижуто, което търси – да отиде във Виена! В гардероба, във вътрешния джоб на коженото манто на майка ѝ е!

Радостните възгласи на едрата чужденка след превода, наелектризираше околните!
– Но снимката на мъжа, която носиш в чантата – да знаеш, че не е хубав човек!
Покани ги да дойдат пак през месец декември и да ѝ донесат голяма кукла.  Обеща на преводачката, че тогава ще говори и на нея. На излизане русокосата австрийка просто летеше, а очите ѝ блестяха доволно от чутото от Светицата.

Вълнението за предстоящата среща ми действаше все по-силно. Първом влезе Велчето и не се забави много. Събух обувките и трепереща влязох, стискайки бурканче в ръце. Немеех, загубила и ума, и дума пред неземната светица а тя кротичко ме попита:
– Какво ми носиш?
Едва отроних:
– Сладко от звънички!

Светицата каза:
– Сполай ти!
И посочи да го оставя на масичката в ъгъла. На въпроса за какво съм дошла, кратко казах:
– За мъжа ми!

Тя протегна дясната си ръка. Поколебах се мога ли да я целуна, но се възпрях, защото не ходим на черква, макар и двамата да сме кръщавани със съпруга ми. Не мога да си го простя и досега, след близо 40 години.
Подадох захарта, тя веднага попита:
– Кой го оперира? – и допълни:
– Да не пие билки, че ще обостри камъка!

Не успявах да се окопитя, бях като в сън. Попита ме защо не сме влезли, когато извика двете жени, дето вчера са дошли, да влязат. Пак мълчах. Бях онемяла! Поръча да слушаме професора и каквото той каже, това да правим.

Покани ме да отида отново  през месец октомври и да нося 200 грама ленено семе. Очевидно чувстваше притеснението ми и искаше да отида, когато посреща за Света Петка. Отвън на портала, когато си вземах паспорта, ми дадоха квитанция за повторно посещение – беше им се обадила. Пазя я и досега, само като спомен за неизпълнено поръчение!

В живота не винаги можем да свършим каквото трябва и когато е необходимо. Няма време! Терзанието за предстоящи събития и без нашето знание ще си се случат в потока на живота ни! Човечни и доброжелатени, да продължим пътя си...

Отвън до портала ме чакаше Велчето, взех си и аз паспорта с квитанцията. Тя показа своята за месец август, когато е родена. Моята беше за месец октомври, също рожденият ми месец. Ето къде е обяснението.

След напрегнатите часове с моята дружка се отбихме на пазара за подкрепа с вкусни плодове. Там насреща до отрупаните с плодове маси, вперила поглед към нас, се усмихваше австрийката, все още много възбудена.
Не се стърпях да попитам преводачката дали са доволни.
– Я , я , я! – беше скоростният отговор на щастливката, която разбираше български и желаеше веднага да сподели радостта си.

Преводачката допълни, че им се отдава щастие през декември отново да са тук! Споделихме и ние за поканите, взехме си довиждане. Побързахме към къщата на нашите домакини. Днес ни предстоеше сбогуване с Петрич. Колата, след подреждане на щайгите с прясна продукция, ще вземе и нас в кабината.

Върнахме се по живо, по здраво, обнадеждени от препоръките, своевременно дадени за Христо. Предадох му заръката: да не пие билки, че ще се обостри камъка. Той веднага изнесе пакета навън, щастлив за навременното посещение на „най-високото равнище“. Ще чака среща вече с професор Минков за допълнителни препоръки.