63. Сестричка и братче заедно в детското креватче

Малкото внученце Виктор навърши вече 6 месеца. Майка му го отби от кърмата, за да готви дипломната си работа и след това да я защити. Ходеше до София и се връщаше. Прабаба Яне тоя път задяваше в цедилката Виктор, а какичката хващаше за ръчичка и се разхождаха след връщането на Ирина от детската градина. Чудно ми бе колко кротко и търпеливо разговаряше с тях и с песнички ги приспиваше. „Руското момче“, както му казваше сестричката (нейната си дума за русокоско, така галено го наричахме ние), с интерес следеше с очички, бърбореше нещо, смеейки се.

Грижите ни затрупваха и нас с Христо. Понякога нощите бяха недостатъчни. Вечер Виктор се научи да заспива на ръце с песенчица. Не признаваше детското креватче, а се гушваше в шията ми на топличко. Гальовно дете, сега и син му и дъщеря му са гальовни и към двамата родители. Детските песнички пеехме и повтаряхме, но и приказките по-късно четяхме редовно. Радвах се на желанията му, защото и аз съм любител на песни и книги от мъничка, но за мен нямаше кой да ми чете и пее, винаги когато поисках.

Елица влезе в последната си сесия и остана за известно време в София, защото малката палавница не признаваше затворени врати и все намираше за какво да потърси майка си. Камен пак пътуваше почти всяка седмица с Ирина до столицата. Веднъж на седалката до тях в рейса седнала гримирана и с тупирана коса студентка. Ирина силно казала:
– Тати, тати, виж я тая бабугерица!

Момичето чуло и се разсърдило, а околните се разсмели. Милият зетко се засрамил много!

Какво са разговаряли в София при майка ѝ, не разбрахме, но след завръщането Камен постави въпроса:
– Майко, какви небивалици учи това дете? Злепостави ме пред пътниците в рейса!
И повтори казаните от Ирина приказки в нейно присъствие, а тя обидена ме хвана за ръка, търсейки закрила.

Ирина и Виктор след връщането им от Перник,
когато лилавото палтенце вече е окъсяло

Бях изненадана – пред мен не се е случвало, навярно от прабаба си е чула тази дума. Когато баща ѝ я покани за следващото пътуване, тя категорично отказа. Опита се да я приласкае, обещавайки, че ще ѝ купи ново хубаво палтенце и тя трябва да го премери. Но честолюбието на детето бе силно накърнено.

Когато Камен се завърна с красиво бледолилаво палтенце, подплатено с каракул и прикачена качулка, разкрасена и отвън с бели кожички, настоя детето да го премери. Тя избяга, без да проговори дори. Започваше оформяне на силен характер, неподдаващ се на модни съблазни. По-късно си хареса палтенцето и го износи, но след като вече бе простила обидата.

След завършването на университета дъщерята започна работа в Рудметал в София по разпределение, а зетят – в Окръжната болница в Перник. Скоро след това наеха квартира в Перник, там намериха и места в детската градина за децата.

На Ирина много ѝ се отдаваха езиците още от ранна възраст. В детската градина с предимно пернишки дечица двамата мъници веднага се приспособили към граовския говор на децата, че и помежду си започнали да си говорят на него, но не и с родителите си.

След Руската гимназия в Пловдив и след университета Ирина беше на стаж в Москва и никой не ѝ повярвал, че е българка. Научи и английския и той вече е работният ѝ е език. Сега здраво се е хванала и с френския. Няма грешка нашето момиче. Не знам от къде е наследен живецът. В нашия род наклонности за чужди езици има от дядо, прадядо, и други роднини, а възможно е и в рода на зетя да има. Майка ѝ и брат ѝ също лесно учеха езици.

Трудно се пътуваше София – Перник и обратно. Рейсовете не бяха достатъчни и се губеше доста много от ценното време, затова дъщерята мина на половин работен ден.

Живяха така около година и всички заедно успяха да се преместят във Велинград. За децата влезе в действие пак щафетата!