60. Завръщане у дома, стига толкова бинчосване по София

Китните родопски върхове и омайната юнска прелест привличаше млади и стари. Легловата база на почивния дом бе заета до краен предел. Заместващите  по време на отсъствието ни изоставаха вече с работата, чакаха ни с нетърпение. Запретнахме ръкави да наваксваме по всички възможни линии. Не ми стигаше работното време и редовно оставах до късно.

В един такъв късен ден внезапно се почука на вратата и при мене влезе почиващ, позната физиономия – често идваха с жена му при нас. Съобщи ми за злополука, станала преди два часа с диетоложката Костадинка в банята на кухненския персонал. Стъпила на бидето да затвори прозорчето, но бидето се счупило и жестоко я наранило. Той пръв чул писъците и се притекъл. Извикали бърза помощ. На носилката я покрил с бялата ѝ престилка и линейката я откарала. Била още в съзнание...

Човекът идваше да обясни с точност станалата трудова злополука, знаейки сериозността на положението и че актът за злополука следва стриктно и навреме да се представи. Покъртителна картина е било, неописуемо страдание сполетя най-изпълнителната, добродушна и отзивчива приятелка. Вярна съпруга и нежна майчица на малката си дъщеричка – майка Динка.

Чути бяха отправяните ни молитви за помощ свише! Има ли век има и лек! Чистата, любвеобилна и със силен дух жена със сетни сили прибирала коремните си вътрешности. Летовникът беше впечатлен от видяното чудо на духовната женска сила! Уведомил беше и ведомството за помощ. Животоспасяващи лекарства се намериха и на интервали три пъти върнаха Костадинка към живота!

Целият колектив разстроен следеше бюлетина за състоянието на пострадалата. Назначената заместничка дълго не можеше да се справя пълноценно и кухненският блок негодуваше. Всички те още бяха потиснати от злополуката. Станалото можеше да застигне всеки друг. Но има ли виновен? Има ръководство за това, да каже!

Към дома на половин щат се водеше и строителен техник. Заведението се експлоатираше отскоро. Дано няма и друга подобна опасност!
Трудно е, бавно е връщането към спокойна работа след подобни произшествия. Понякога животът ни сервира сюрпризи един през друг.

С дядо Христо пред цъфналия трендафил

Неочаквано Камен доведе Иринка вкъщи да я гледаме, че започва есенната изпитна сесия. До 7 месеца тя беше главно на кърма и различни зеленчукови пюрета. Освен дрешките, дъщерята изтискала едно бирено шише напълнено с кърма, но явно малката вече трябваше да се прости с майчиното мляко.

Купувах вечер прясно издоено мляко от кравата на една съседка. Допълвах менюто на Ирина с кремче, направено от яйчен жълтък, прясно мляко и чаена лъжичка препечено брашно, леко подсладено, което приготвях на водна баня. Внучката с желание прие промяната още през почивните дни.

Мойта майка я гледаше през седмицата за дневна смяна, щафетата продължавахме ние с Христо. Иринка растеше, поумняваше и с прабаба си Янка много се погаждаха, 63 години беше разликата им. Стъпаше в стоялката на колелца и с масичка отпред, където ѝ са сложени играчки, а баба ѝ кротко ѝ говореше и ѝ попяваше. Като я слагаше да спи в детското креватче през деня, я държеше за ръчичката, седнала до нея. Толкова ѝ беше харесало, че искаше и аз вечер по същия начин да я приспивам. Не желаеше да легна до нея, а седнала да я държа за ръка! Щеш, не щеш..., работата няма да избяга, ще си я свършиш, когато заспи!

Майка ми с голямо удоволствие се грижеше за малката палавница! Задяваше я на гърба си със шарената вълнена цедилка, а тя весело риташе с краченцата, седнала удобно, стискайки с ръчичка стагите. Ходеха наблизо при заводското училище, където имаше павилион за закуски и винаги беше оживено. Ученици и по-малки деца пазаруваха стръвулийките. Ирина се опитваше да контактува със закачливците, посягайки с ръчичка към лакомствата. И на нея вече се позволяваха корички от кифлички и милинки. Прабаба ѝ имаше грижата и за това. Веселото ни първородно се бореше да си похапне като другите. Характерът си проявява малкият човек – без плач и сръдни. Кротките разговори, песничките, и навременното хранене не бяха без значение.

Напролет с прабаба Яна

Спомням си, още като кърмех първата си дъщеря, бай Кольо Мицинов ми се оплакваше за внученцето си, че „скъсвали чорапето“ с жена му да го друсат по цяла нощ, че плачело, та будят махалата. В чудо се видели бабата и дядото! Възможно е да е прекъснала кърмата на майката, щом не се приспива на гърдата, а може и болничко да е било. Моята свекърва казваше, че момченцата получавали колики. За това препържвала праз, слагала го върху платно и още  топпличко го налагала ниско върху коремчето. Не знам какво мислят педиатрите за това.

Нашата малка палавница ни развеселяваше, започваше и езици някогашни да ломоти, казваше прабаба ѝ. По цял ден разговаряли. Разказвали си приказки, а също и за животните по двора.

Зетят предпочете да кара докторския си стаж във Велинград. Вземаше много дежурства и през почивните дни пътуваше с Ирина при майка ѝ, която вече беше бременна със второто (но това аз научих по-късно).