61. Великден в София

Сесия след сесия и след година и четири месеца студентката ни дари с второ внученце, момченце. Дядо и баба бяхме на „седмото небе“ с мъжката рожба на щерката! Изненадани, в почуда бяхме как ли се справя нашето мъжко момиче. Откъде набира тая енергийна сила, без да прекъсва следването си, да дари живот и на две свидни рожби? Благодарим от сърце на Господ за помощта!

Подготвихме се за настъпващия голям празник – Великден с червените яйца, козунака и печеното великденско агне и потеглихме с рейса към София и студентското общежитие за семейни. Сватовете от Плевен – майката и бащата на Камен, ни бяха изпреварили. Вече имаше заредени обелени цели яйца и пилешки деликатеси, козуначено руло. Нашият малък красавец спеше потрепвайки на леглото. Това светлокосо, нежно същество, пръкнало се в навечерието на светлия празник! Честит и светъл да е пътя му! Здрав да бъде като китката от дъхавия здравец и да се множи като него! Внученце мило на баби и дядовци, дошли да го зърнат и прегърнат, наречено Виктор.

Христо постави тавата с печеното агне на масата. И червените яйчица грейнаха до него с препечения козунак. Зарадваха се децата, а сватът попита мъжа ми в скороговорка, дали е избрал най-голямото агне от стадото.

Очите ми бяха устремени към Виктор. Малката сестрица се завъртя покрай него и отведнъж натика в устата му едно цяло обелено яйце. Извиках:
– Неее...

Камен беше наблизо и светкавично измъкна яйцето от малката устица, а бебето блещеше очички! Милата сестричка вече проявяваше грижи да нахрани братчето, а ние всички останахме стреснати. Елица гушна Виктор за кърмене, после го изправи да се оригне. Успокоиха се духовете!

Яни, притичвайки се в помощ на кака си, сервира на всички от печеното. Сватът Атанас шеговито пред всички каза на сина си:
– И догодина да няма пак бебе!

Такъв беше, непрекъснато се шегуваше, и то със сериозна физиономия. Христо  напълни чашите с вино и вдигна своята за наздравица на момчето от новото поколение. Явно още му е мъка, останал без мъжка рожба! Очите, усмивката говореха за голямата радост. Сватовете имаха само мъжка челяд – двама сина и вече трето мъжко внуче, единствена за тях беше внучката.
Хапвахме, пийвахме, чукнахме се за здраве с червените яйца с поздрава:
– Христос Воскресе!
– Во истина Воскресе!

В нашия Родопски край българомохамеданите много се радват да им подариш великденски червени яйца и една приятелка ми казваше, че с тях натриват бузките на малките дечица – да са здрави, бели и червени. На Виктор още е рано да червим личицето, още си е червено. Гушнах го само да му предам от моята енергия и го подадох и дядо му да си го гушне. Тоя русокоско приличаше на майка си.

Колко неустоима е топлинката на детското телце до сърцето! Магнетично привличане! А Елица се беше изциглила пак като иглица, чувствах се виновна, че не мога да ѝ помогна, точно когато най-много се нуждае от това. Обстоятелствата налагаха двамата с дядо Христо да си тръгнем с последния рейс за Велинград. Сватовете оставаха в 10 вечерта да гонят влака за Плевен. Лелчето ще пошета още и ще потегли за Дианабад.

Не е леко за провинциалисти да овладяват знания, ведно с женитба и две дечица едно през друго. Но сами твърдо са решили! Взехме си сбогом с влага в очите.