Започна веднага напрегнатото ежедневие. Животът в почивния дом кипеше, както се казва „с капела“! По теренните пътеки с оживление и смях се отправяха летовниците, въоръжени с обли дървени пръчки за гимнастика. Чудното майско време се използваше рационално за дихателни упражнения сред ухаещата природа. Бодри и зачервени се завръщаха млади и стари.
Наоколо липсва градското оживление – домът е единствен в местността над Клептуза, отстранен от градския шум. Поради това винаги е пълен.
Изненада ни пак внезапна ревизия след някои промени в разпорежданията, но по това време книговодителката излезе в майчинство и още нямаше заместник, част от работата ѝ временно бе прехвърлена на мен. Задълженията като стихия ни притискаха и тук, и у дома.
Ревизията започна с касата и не щеш ли, изскочиха две стотинки разлика. Телефонистката ми беше отчела кочан с телефонни разговори, струващи само стотинки. В кочана лентата от събирачната машина бе отметната. Започнах повторна отметка, но тя ме прекъсна и поиска бързо да ѝ дам нов кочан, тъй като я чакали да платят допълнителни разговори.
Съгласих се да заприходя стария кочан и да осчетоводя ордера, като по-късно направя отметката и при евентуална разлика да коригираме, за да не се пречи на телефонните разговори. Не успях да извърша отметката, което ми създаде редица неприятности. Проверката мина без коментар. Но когато ревизорът прочете пред всички акта за ревизията на касовата работа, в присъствието на главния счетоводител и управителя, изскочиха злополучните две стотинки в повече! Ревизорът не ми поиска обяснение за тях.
След прочитането на ревизионният акт обаче управителят ме извика насаме и ми чете, както се казва между нас, „конско евангелие“ защо съм допуснала да ни „дъвчат“ за двете стотинки. Преглътнах упрека – виновна бях, че допуснах да ме подведе колежката! На другия ден, като слизах за обяд, случайно се срещахме с ревизора и той ме попита:
– Мария, какви са отзивите за ревизията?
Обясних за недоволството на управителя от грешката ми. Той обаче ме посъветва да му кажа, че стриктно са проверени ведомостите и всички парични документи и няма никакви други пропуски. Взех си бележка занапред да не отстъпвам пред никого.
Ако някой прочете случайно написаното, сигурно ще си помисли, че това са измишльотини, в сравнение със злоупотребите за баснословни суми в днешния 21 век. Съд не ги лови, а керванът си върви! Но понякога деликатните моменти оставят дълбока следа, макар и смешно дребни. Честолюбие, или?... Единственият изход отново е „немката“.
Нашата книговодителка, омъжена за Никола Тодев, внук на банскалията Никола Тодев, заселили се в Баня Чепино, както и моят дядо Лазар и много други фамилии, се сдоби с момченце, кръстено Борис на дядо му. Всички от счетоводния колектив сърдечно ги поздравихме. Нека малкия Борис расте здрав, щастлив и да догони ръста на мъжете на фамилия Тодеви, а родителите му да поемат грижата той да не остава самотен – рой дечица да го последват! Поднесохме скромен подарък – влогова книжка с вноска от 20 лева.
Започна работа и заместничка на Ели Тодева, едно мило усмихнато момиче, младо и трудолюбиво. Докато смогне със задълженията си, Величка също оставаше след края на работното време. Слънцето до късно огряваше котловината, прибирането вкъщи наподобяваше ободряваща разходка.
Една утрин, след започване на работа, се обади по телефона отговорникът на дом №2. Една от перачките при придвижването си навън по пътя си навехнала крака и трябва да отида да направя акт за битова злополука. Главният счетоводител разпореди да се придвижа с оазката, за да може да превозят и пострадалата до медицинския ни център за помощ.
За пръв път посещавах работното място на жените там. Голямата перална машина изпираше бельото и на двата дома. Перачките гладеха всичкото бельо. В помещението на пералнята въздухът не се дишаше, едва престоях там за кратко. Жените ползваха едновременно четири ютии, а вътре парата витаеше навсякъде като облак. Не съм си и представяла толкова нездравословно работно място. Свърших каквото трябва и побързахме обратно, за да получи жената навременна помощ.
Останах с потресаващо впечатление. Мислех си колко е голямо различието в условията за работа с тези на домакинките, които ползваха и безплатна храна, докато перачките си я заплащаха. Не коментирах с никого това, но червейчето ме глождеше. Бях профгрупов отговорник, но на счетоводния колектив. Терзаех се как да се помогна, когато един ден, отивайки на барчето в 10 часа, съвсем неочаквано се срещнахме с един от лекторите от ведомството. Дошъл на почивка за една седмица.
Заинтересува се дали има проблеми по финансовите въпроси. Реших да попитам пропуск ли е при нас, та перачките си плащат храната, а колежките им санитарки по етажите ползват безплатна храна? Отговорът бе, че е възможен пропуск, но ще провери. Благодарих му и му пожелах приятен отдих в дома. Повече не се видяхме. Останах с впечатлението, че ми зададе въпрос само от любезност. Не знаех какви са възможностите му, а не посмях и да попитам.
В края на месеца диетологът донесе списъците за храната и обърна внимание, че към безплатната храна има допълнение за перачките. Каза още, че преди да нанеса информацията по ведомостите, трябва да отида при управителя.
Предчувствах за какво ме вика, но тръгнах веднага. Влязох, очаквайки бурята да ме връхлети, но ме закриляше бронята, че въпросът вече е решен. Развика се:
– Каква си ти, за да поставяш такива въпроси? Кой ти е позволил това?...
Мълчах си, но бях удовлетворена от решението на ведомството. Впоследствие узнах и за известни подобрения в пералнята, но си пасувах и не питах за подробности, навярно оттам идеха ураганите.
Милите ощетявани жени, колко се зарадваха при изплащане на заплатите, смятайки че са получили увеличение. Поясних им, че вече им е разрешена безплатна храна, а заплатите не са променени. И други шушукаха, че се нуждаят от това или онова, но под сурдинка. Надеждата крепи човека!
Няма коментари:
Публикуване на коментар