Работните дни се занизаха неусетно, поднасяйки понякога сюрпризи. Веднъж влезе един почиващ (ще спестя името му) и поиска да му върна таксата за един ден, че вчера бил поканен на гости в града. Дневно се начисляваше по два лева. На въпроса обадил ли се е, че ще отсъства, той отговори отрицателно. Разпоредбите не позволяваха приспадане, щом по заявката му е приготвена храна. Главният счетоводител следеше разговора, но не взе отношение. Ядосан си излезе.
На другия ден ме извика управителят и разпореди веднага да върна таксата от 2 лева, като не искаше да изслуша обяснения ми. Като дойде ревизия обаче, мен ще ме накажат. Това е то заповед на новия шеф. Срещу ръжен не се рита! Изплатих прословутата сума от два лева. Нищо не казах – всичко това се разиграваше пред целият счетоводен екип. Чиста ми беше съвестта, удовлетворително приключи случая, пък ако се наложи, ще платя, сумата не е голяма. Само горчилката оставя диря... Никакви коментари не последваха, та у мен се загнезди съмнението, че летовникът е споделил за гостуването си с някой от ръководството, та у мен падна контрата. Можеше тогава да бъде спестена разправията...
Живеехме вече в очакване на въвеждането на стопанската сметка за съвременната организация на труда. Неотдавна на профсъюзно събрание се прочете заповед за наказание на готвача със строго мъмрене, че е напуснал работа преди края на работния ден, поради което е осуетил производствено съвещание на кухненския блок. Трябваше и да плати 4,50 лева – стойността на развалените по негова вина домати.
По повод предстоящото въвеждането на „Новата стопанска сметка“ главният счетоводител, счетоводителят и аз трябваше в края на месец май да преминем курс за квалификация в сградата на АОНСУ в София. Слушахме много лекции на различни преподаватели.
За едната вечер беше планирано посещение на постановката „Бяг“ в театър „Иван Вазов“. Трескаво се подготвяхме навреме да отидем на представлението. Настанили се бяхме вече в осветената зала, когато внезапно между редовете на публиката се появи Георги Георгиев – Гец, сияещ и с ведра усмивка. Вдигна ръка за поздрав, в отговор на възклицанията на публиката, и с бързи стъпки се изкачи на сцената. За нас от провинцията това неочаквано преминаване на любимия артист, и то в близост покрай местата ни, беше голямо преживяване!
Цялата зала нетърпеливо изчакваше започването на спектакъла. И остана възхитена от играта големия българин в ролята на Чернота, пиесата на Михаил Булгаков. Незабравими бяха впечатленията от сюжета и най-вече от превъплъщението на големия актьор – още са ми пред погледа. Станахме съпричастни на съдбите на героите от далечни, непознати времена. Коментарите след представлението продължиха чак до спалните.
На 30 май изпълнихме и планираното посещение в Резиденция Бояна за освежаване след лекциите. С нови впечатления се обогатихме.
Занятията продължиха. В разстояние на пет майски дни и един от юни, опреснявахме знания, научавахме новите постановки и измененията според тях. Научихме и неочаквани неща – в бъдеще новите форми щяха да се обработват по механизиран начин. Надеждата крепи човека! Надявахме се и ние, дано Чичо Сам стигне и до нас!
За съжаление по-късно не се възползвахме изцяло от предаденото знание – реформите бяха въведени само частично. Беше 20 век, от 70-те години нататък. Сега децата и внуците работят с компютри, а правнуците още преди училище се справят с мобилни телефони и лаптопи. В зрялата си възраст и ние понякога ползваме свободните клавиши.
Няма коментари:
Публикуване на коментар