57. Специална подготовка за високи гости за новогодишната нощ

Голяма част от персонала вземаше участие в празничната украса с гирлянди, голяма елха със светеща звезда на подиума зад оркестъра в залата за хранене. Освен редовните посетители за празника, специална група беше дала заявка за банкетната зала с упоменато меню, включващо и печено прасенце. Снабдителите бяха под пара, празничното снабдяване включваше разнообразни покупки.

За прасенцето се ангажира главния готвач, родом от полските села в Пазарджишко. Тръгнали с шофьора на оазката. На уговорената среща в родния му край ги чакало цяло прасило отгледани прасенца. Избрали „най-красивото“! Старите приятели от лозарския край допълнили товара с дамаджанки и шишенца за весел празник, та ги и погостили. Тръгнал нашия Кольо, баш майстора, весел и засмян с шофьора, като се погрижил да затвори вратите на колата. Доволен от добрата сделка, се сбогувал със старите другари, влизайки в колата.

Бързо се движели, за да стигнат по светло. Чули квиченето на отделеното от „роднините“ прасенце, но то скоро замлъкнало. По някое време нещо претропало отзад, та спрели да проверят. Слязъл майстора и като видял отворената врата и обърнатата касетка върху сламата, пуснал една цветуща... Слязъл и шофьорът, пообиколили наоколо викайки: гуци, гуци! Но кой ли ще се обади? Липсвали братя Мормареви да обикалят из шубраците покрай прашния селски път, ведно с нашите герои, викайки заедно в квартет гуцето.

Притъмнявало, нямало вече време за търсене и чакане, та обърнали обратно возилото да вземат от близнаците някое друго прасе. Приятелите, още на масата, се шегували и от душа се посмели. Закъснявали вече. Натоварили другото, но приковали здраво касетката – колкото и да квичало, не можело да им избяга. Майтапите не стихвали до потеглянето!

Успокоиха се духовете с пристигането в града. Ведно с мезенцето идеше и винцето. Трескаво се приготовляваха десертите и мезетата под зоркия поглед на главния готвач. Управителят следеше да не се допусне нещо нередно точно преди излизането му в пенсия, обикаляше навсякъде. Преди края на последният работен на старата година позвънил отговарящия за банкета, че групата неочаквано заминала на друго място. Категорично се отказват от поръчания банкет! Ами сега?

На управителя не можеше да се отрече организираност, и то своевременна. Веднага обиколи персонала с покана, който желае семейно да присъства на новогодишен банкет срещу заплащане по калкулация за консумираното. Трябваше веднага да отговорим. В Чепинско Бъдни вечер и Нова година е традиция да празнуваме с децата и родителите, с прекаждане на трапезата.

Дъщерята и малкото бебче не биваше още да пътуват по рейса и семейно оставаха в София, заедно с Яни. Бяха и пред сесия. По шофьора на рейса изпратихме тенджера с капама и домашна баклава да се погостят. Поради това решихме с Христо да се възползваме от поканата. Взехме само две бутилки домашно вино, приготвено от астмата на двора и се отправихме към почивния дом.

Горе в банкетната зала местата вече бяха заети, свободни бяха само четири места и гостите вече вдигаха наздравица с аперитива! Нямаше грешка. На гостите е даден по-ранен час, а на персонала – по-късен, та ако няма места, своите да се върнат вкъщи. Оказа се, че само аз и една от лекарките се бяхме записали семейно и никои друг. Побързахме да заемем местата, оставени за нас в края на буквата П.  Чувствахме се много неловко, поради закъснението – като провинили се ученици, когато останалите, вдигайки тостове, вече развеселени, обърнаха погледи към нас. Бяха местни гости от елита на града.

В съседство бяхме с бай Тодор Пеев и съпругата му Спаска. Христо и бай Тодор работиха заедно в Околийския комитет на Отечествения фронт и си разбираха лафовете. А и докторката ни отзивчива, любезна, както и съпругът ѝ – учител и голям любител резбар, бяха приятна компания. Спаска Пеева, директор на гимназията, е идвала на посещение вкъщи на малката дъщеря, когато беше гимназистка, впечатляваше с голяма интелигентност и приятелско отношение към всички. Възхищавала съм се винаги от нея.

Ето, че се успокоиха духовете. Влязохме в ритъма на танца. Хапване и напитки по желание. Главният готвач мина с въпрос кой желае от печеното прасенце да му се поднесе порция, посочвайки го в центъра на масата. Осмелих се да погледна и към деликатеса, виновник за специалната трапеза. Картинката действително е апетитно съблазнителна: препечено, зачервено, украсено с какво ли не. Любителите на малки печени прасенца очакваха апетитните порции. Тлъстички, изисквайки и голяма поливка след хапките. Сладко нека да им е, щом е по мерак. Стигна ред до нашата покрайнина. Христо, извадил бутилките с виното, подсещаше да си наливат чашите за тлъстото мезе, което на мен не се нравеше. Имаше и друго за похапване. Бай Тодор по едно време се обади във скороговорка:
– Ристее много силно винце си направил, загрява изодолу!

Настана смях и звъннаха пълните чаши, за да се уверят откъде ще ги загрее. Увлечени в приказки за специалитета, почти непознат за чепинци, ни изненадаха салютите за настъпващата нова година. Искрящите разноцветни звездици на фойерверките долу при езерото се оглеждаха в бистрите води Клептузски – танцуваща феерия! Неповторима красота в ясната Новогодишна нощ!

Нашия Бай Тодор, както винаги на поста, на секундата вдигна тоста:
– Да е мирна и щастлива, плодовита на дечица благословената ни земя! Новата година до амина! Чашите изпийте до дъно с целувки и прегръдки за всички!

Задушевното веселие с народни хора и песни продължи до ранни зори!