54. Запознаване на баба и дядо с дочаканото първо внученце

В неделния ден в шест часа сутринта с голям денк се натоварихме на бързия рейс за София. В денка имаше „от пиле мляко“ за малката Ирина и родителите ѝ. Известихме за пристигането си, та Камен ни очакваше вече на автогарата – ведър и щастлив от новото събитие. А в семейното общежитие, нашата млада Елица, изтъняла още повече, полегнала до рожбата, едва се надигна, усмихвайки се просълзена.
– Мила щерчице, живи и здрави да ми сте всички, заедно с Иринка! Да расне и порасне, да я задомите и като нас внуци да си дочакате!

И Христо ѝ я прегърна просълзен! Болнав, той не вярваше да дочака внуци. Новото ни поколение вече се появи на белия свят.

Вече съм баба, макар и
на 43 г.

Погостихме се с понудицата, що носехме. Разясниха кое как е станало с раждането. Едра е мъничката поспаланка, но майка с болка се става, затова е скъпа рожбата, а трудностите са големи, когато си далече от близките. Зетят обеща да помага за къпането и другите семейни ангажименти. Баща му и майка му не бяха идвали още. За тях Ирина беше второ внуче. От големия си син имаха вече момченце на 2 г.

Редно беше да остана край родилката за помощ, но в общежитието нямаше такава възможност, а и при новата работа още не можех да взема отпуск. За новите мама и татко напускането в периода на обучението им бе немислимо. Само Яни идваше от време на време, притичвайки през промеждутъците на лекциите си. Срещнахме се и с нея. Грижовната леличка всячески се отзоваваше да помага.

В пет часа, с последния пряк рейс, тъжничко потеглихме обратно. Желанията не всякога са изпълними! Успокояваше ни сериозното отношение на младите родители, а внучката, кърмена под режим с майчиното мляко в изобилие, спеше спокойна. Парите не стигаха, но здраве да има, ще се оправяме както може.