Няма лабаво, започнах новата работа като касиер-счетоводител в един почивен дом. Ето, че настъпи очакваният момент със заповед в джоба част от назначения екип да отскочим с рейс до Варна. Целта беше нагледно да се запознаем с колектив от същото ведомство и да почерпим опит.
Оживление настъпи веднага след потеглянето, всички бяха местни хора от младият ни град. Преобладаваха млади жени, само няколко мъже бяха по-възрастни. Започнаха оживени разговори помежду ни. Изненадана останах от честитяването за внученцето. Новите колежки бяха научили новината: неведоми са пътищата... Развълнувана приемах, даже споделих:
– Нося прежда и шишове през почивките във Варна да понаплета терлички от модела, който съм плела за дъщерите си.
Шило в торба не седи! Нямаше време да отлагам подготовката за роденото вече внуче. Катето Златкова веднага предложи да извадя преждата, та заплете нейния модел – много практичен, като ботушки. По него изплетох девет чифта – и малки, и по-големи. А моделът, що Катя започна, съм запазила вече четиридесет и две години като скъп спомен. Първа внучка е това!
А в рейса оживлението се засили от задявките на мъжете. Дългото пътуване мина така неусетно. Морският въздух, охладнял, нахлуваше през отворения прозорец на шофьора. Любимото ми Черно море, в което копнеех да се топна през жежкото лято, виждах в друга светлина. Вълните се носеха на талази, грабвайки пясъци от плажната ивица. Крясъците на чайките, очакващи поднесената им от морето храна. Толкова скоростно ми се видя смяната на пейзажа от закътаният в Родопската котловина роден град с този на морската столица Варна.
Оставихме зад гърба си Варна, продължавайки към извънградския курорт на Балкантурист. Настаниха ни в стаите близо до бъдещите ни колеги и женската компания веднага се упъти към пощата и магазините на Балкантурист. Картичките с морски пейзажи са обичайните поздравления към дома. А след това вкупом напълнихме магазина за вълнени камгарни прежди в различни дебелини и чудни цветове. Разбунила бях интереса на всички към художественото плетиво. Магазинерката на средна възраст приветливо се усмихваше и отговаряше на задаваните въпроси за цветовете, за подходящата дебелина на шишове за плетене.
Всяка се суетеше какви цветове прежда да вземе – за децата момичета, момчета, за мъжете. Беше сезонът за топли плетива, и то от естествена вълна, а не днешните полимери. Не останах назад, взех тънка розова прежда за елечета и на моята внучка. Направихме голям оборот на търпеливата продавачка, но и тя любезно и с голямо търпение обслужи всички ни до късно.
По тъмно се прибрахме с покупките, направо в столовата, където колегите оживено разговаряха с персонала. Посрещаха ни радушно като на почивка, но в мен вече се прокрадваше и леко напрежение от предстоящото.
По програма в течение на няколко дни трябваше да се запознаем с работата за отделните длъжности, нагледно по формуляри. Лекторите по темите бяха от централното ведомство, като щяхме да обменим опит и с колегите от Варна.
Сутринта преди занятията се запознавахме с колегите от съответната длъжност във варненския почивен дом, а за мене тя беше нова – счетоводител-касиер. Със счетоводството съм запозната, но ведомости не бях правила. Като се разгъна тоя голям чаршаф с колонки в изобилие, зависещи и от длъжността в приходната част, а и в разходната (удръжки).
Кореспондираше се освен с БНБ и с много още учреждения: ДОО, ДЗИ, ВСК, влогове – работнически и детски. Служителите заплащаха и храната си в стола. Стриктно трябваше да се следи всичко индивидуално. Жизненият поток на работещия изискваше поставяне на здрава вярна основа по заповеди, трудови книжки, протоколи за класиране, съгласно щатни таблици и законови разпоредби, публикувани в Държавен вестник.
При връчване на заповедта, главният счетоводител ми заяви, че при неспазване на законовите разпоредби ще отговарям дисциплинарно, като съм задължена редовно да следя всички броеве на Държавен вестник за съответни промени.
Дала баба аспра да се хване на хорото, дава две да се пусне... Не, ще го изиграе докрая! Речено, сторено!
Започнаха занятията с отделните началници, с различните звена. Трепетно попивах казаното от лекторите по отношение на отчетността, важно за моята бъдеща работа. В свободните часове опитвахме с колежките да се поразходим и разведрим, обменяйки впечатления – уви не ставаше. Студеният вятър и мъглата, пенестите плисъци на разяреното море ни прогонваха. Във фоайето с любимите плетки продължаваха разговорите.
Мъжете се развличаха с някои от свободните варненски колеги и рядко сядаха при нас. Ден след ден, обучението завърши неусетно. Колегите ни изпратиха до автобуса с пожелания за нови срещи, вече във Велинград.
Този обмен на посещения се сбъдна. Имаше какво да се види и да се опита в двата курорта. Освен морските бани през лятото във Варна, там бяха внедрили и нещо ново – иглотерапия. При нас за отдих и лечение бяха застъпени медицински процедури, минерален плаж и теренни туристически пътеки в боровата гора в непосредствена близост. Фолклорен колектив от служителите изнасяше програми, всички бяха облечени в местната народна носия и пееха чепински песни в тамбурен съпровод. Редовно прожектираха подбрани филми, а понякога подготвяха и сценки с хумор на живо. В края на всяка смяна се ангажираше оркестър с певица, играеха се хора и танци.
Имахме телефонна централа с дежурна телефонистка до 10 часа вечерта. Всички работни места се запълваха редовно. Колективът беше натоварен и с допълнителни задачи, но изпълнението на изискванията беше на висота. От ведомството често се правеха внезапни ревизии и проверки.
В счетоводната зала бяха подредени пет бюра – главен счетоводител, счетоводител, домакин, книговодител. При главния счетоводител имаше голяма желязна каса за счетоводните документи, тя стоеше винаги отключена за справки.
В голям гардероб се прибираха дрехите и обличахме служебни облекла, най-накрая стоеше моето бюро на счетоводител-касиер с въртящ се стол, а зад гърба ми желязната каса за съхранение на пари. В друга малка касичка – касова книга, ведомости, досиетата на целия персонал. Залата се осветяваше от три прозореца, гледащи към свежата борова гора. Три радиатора под прозорците отопляваха зиме помещението. Условията бяха сравнително добри от обща гледна точка, но... имайки предвид, че всички материално отговорни лица водеха отчетност по срокове, атмосферата в определени дни се нажежаваше максимално.
След края на работния ден всички масово напускаха работните си места, а Марко Тотев продължаваше! Не търпеше отлагане нито едно от задълженията ми. Гледах да ги приключвам своевременно, а у дома през нощта ще кретам, докато позволяват силите. Карай да върви!
Няма коментари:
Публикуване на коментар