55. Вълнуващи спомени ме налетяха насред 85-тата ми година

След  като написах последните от горните изречения, в късна доба си полегнах спокойна. Колко съм проспала не знам. Събудих се силно развълнувана от видяното в съня действително събитие, преживяно преди много години – потънало, забравено. В дългата февруарска нощ ни в клин, ни в ръкав отново преживях случката.

Беше лято. В почивните дни с моя мъж отморявахме в дървената ни барака в летовището Каратепе. Внезапно започна силна гръмотевична буря. Следобяда миех съдовете на чешмата в кухничката. Христо остана на масата до прозореца в хола. Вратата на кухнята беше отворена. Над мивката от алпака стоеше контакт, свързан с електрическата мрежа, но майсторът не беше го затворил, защото в момента нямаше капачка. Тъкмо плакнех чиниите, когато силен гръм изсипа ослепяваща светлина върху главата и очите ми. Ужасяваща беше болката, зашеметяваща!

Неосъзнати сили са ме тласнали да изляза навън – не знам как. Не знам и колко време е минало. Чух, без да мога да виждам от заслепяващата болка, гласа на съседката Гина:
– Мильо каза, че при нас е паднал гръм – видял го от техния двор... А, ма, ти защо си синя-зелена?

Не можех да продумам. Повече нищо не чух, нито видях. Намерих се след време цялата мокра от силния дъжд, опряна с цяло тяло на един дебел бор, краката ми в мокри чорапи, заринати в чернозема на разкопаната ми градинка от другата страна на пътя срещу бунгалото...

Не знам какво е станало и после. Бях дори забравила случая – сякаш съм била в безсъзнание, макар че съм се движела. Така и никой около мен не проговори за станалото. Не знам нито датата, нито годината на случилото се.

Сънят ми го припомни. В него видях, че Христо седи на същото място на масата, когато му се оплаках, че болката в главата и очните ябълки ме мъчи цяла седмица.

– Ти така и не видя, когато ме удари гръм при чешмата!
– Как да не съм видял! – отговори той в съня ми.

Вече беше много късно да ми обясни какво точно е видял и преживял тогава – бяха минали девет години от тъжната раздяла с него.

Забуленото в мъгла произшествие навярно умишлено ми е спестявало тревогите. Не знам и какво отключи съня за случката от далечното минало... Подсъзнанието може всичко, както пише Джон Кехоу...