Най-сетне стана ясно и за мен защо Елица няма апетит и защо е бледа – очакваше рожба. Налагаше се след работа да започна подготовката за предстоящото събитие. Имах вече и собствен опит, но се стремях всичко да бъде по-добро.
Следващото поколение ще расте без повои и много пелени, за разлика от моите деца – необходими бяха подходящи дрешки: ризки, ританки, фигарца, терлички, шапчици и постелки в малък формат с бродирани възглавнички, пълнени с медицински памук. И дрънкалки, и залъгалки, и какво ли не още е необходимо за новия човек, който щеше да расте в студентското семейно общежитие.
Всичко трябваше да бъде ново и красиво, съвременно. Купувах, шиех и плетях според възможностите с желанието да е най-подходящото. Само за някои нещица изчаквах, та да видя розово или синьо да използвам. И Христо с голямо старание се включваше в покупките и подготовката, съпричастен към очакваното събитие. И то не закъсня, даже малко избърза преди определената дата – в края на месец ноември, Камен се обади с телеграма:
„Роди се отроче от женски пол на име Ирина! Честито да ви е внучето!“
Ето ни вече баба и дядо, щастливи с първата внучка – жива и здрава да ни е! Радостен повод за празнуване с близки и приятели. Най-напред отидохме с почерпка да съобщим на моята майчица и татко за правнучката им. На утрето почерпих в предприятието с шоколадови бонбони от стая в стая. След известно време влезе новият юрисконсулт Атанас Дончев и още от вратата извика:
– Айде бабоо, честита внуче! Остаря вече!
Почерпих го но не се стърпях:
– Каква баба съм ти на тебе, само на внучката си съм! - и наум добавих „дърт пердишине“.
Бях на 43 ненавършени години, а той бе стар ерген! Но немката, както казва кака Дана чистачката!
Няма коментари:
Публикуване на коментар