Дойде време и на втората дъщеря Яни да се запъти за София. Приемаха я в няколко профила на ХТИ, а и в Софийския университет – химия производствен профил. Като второ дете студент в семейството тя имаше право и на общежитие.
Птичките вече изхвръкнаха от гнездото и ни оставиха саминки със съпруга ми. Връзка с химичката и с новото семейство осъществявахме чрез софийския пряк рейс. Зачестиха срещите с понудица и други необходими неща. Понякога като колет по рейса пращахме даже запечатани тенжерки с домашна капама, получаваха пратките на автогарата от шофьора. При възможност и те прескачаха до Велинград.
Зетят, благодарен за нашенската капама, която и приятелите му опитали и харесали, я отбеляза специално. Елица вяло посягаше към храната и беше все така бледа, но не се оплакваше. Изпити не отлагаха, всичко си беше наред. Същността не е била такава, каквато ние я виждахме.
При следващото си идване зетят Камен ни предупреди да извадим Янина от общежитието, в което имаше инцидент. Беше нещо подобно на филма „Кръстникът“ – седем души студенти бяха убити в престрелка. Яни съжителстваше в една стая с чернокожа студентка, ежедневно я посещавали нейни сънародници, шумно прекарвали времето, което пречело за подготовката на Яни и колежката ѝ.
Смъртна опасност тегнеше над това общежитие! Нещата бяха излезли извън релсите и Христо светкавично „отлетя“ за София. Настани ги скоростно в едностаен апартамент на притеклия се да помогне на момичетата счетоводител.
Дребничкият милозлив човечец се свил в малката кухничка на късо детско креватче, за да осигури спокойствието на момичетата, докато се намери постоянна квартира. Отдадоха се вече на учението, но поддържаха и домакинството. Зарадва се самотната душа за проявената от тяхна страна грижовност и сподели желанието си да останат при него. Проблемът напълно се разреши.
Няма коментари:
Публикуване на коментар