45. Ученичките станаха три

Случи се нещо съвсем неочаквано. Посети ни директорката на търговска гимназия „Васил Левски“ в Пловдив с предложение за  двегодишен задочен курс за квалификация на завършилите средно образование по специалностите счетоводител и икономист. Набират курсисти до есента за учебната година. След квалификацията предстояло увеличение на заплатата.

Предложението беше съблазнително и естествено се записаха мнозина, но при започване на очните занятия останахме малцина, представили дипломи за средно образование. Децата ни се радваха, не само татко, а и мама може още да учи!

Същото лято Елица се стягаше за международен пионерски лагер в Чехословакия с предварителна подготовка в София. Бяха събрани деца от цялата страна. Заминаха със самолет заедно за чуждестранният лагер.

Двете ученички в Пловдив

След завръщането си получи съобщение, че е спечелила приемния конкурс и се записа в подготвителен клас на Английската гимназия в Пловдив. Желанието ѝ пак се изпълняваше едновременно с моето, с разликата, че тя бе в пансиона, а аз – по винаги натъпканите хотели. Но момичето ми се радваше от време на време да бъдем заедно, излизаше от пансиона след обяд и все ме молеше да отидем на кино, особено при прожекция на английски филми. Натоварването ми не беше малко, но... на рожбите не можеш винаги да устоиш.

При първите ни очни занятия материалът донякъде ми беше познат от работата ни като счетоводство и статистика, стопански изчисления, но имаше основи на държавата и правото, стокознание, политикономия и други дисциплини.

Разглеждахме с колегите въпросите по раздадените ни конспекти за първата сесия с коментари за предстоящото яко четене, и то ведно с работата. Преди сесията за всеки даден предмет предварително се изпращаше контролна работа с развит въпрос. Не е лесно да се върнеш на ученическата скамейка след доста годинки, но.... „конят падна в ряката“, длъжни сме да го изкараме!

Няма връщане назад, макар да останахме малцина. Мъжете излязоха страхливи. На първия изпит по стопански изчисления единият каза пред вратата на аулата:
– Жени, кажете какво да правя, хванало ме е едно разтройство и не знам...

Всичките се закискахме, той така жаловито го каза – бе безпомощен човекът. На всеки може да се случи. Та коя ли от нас можеше да му помогне. Повъртя се малко и си тръгна. Не беше от нашето предприятие, но колега търговец. Един пък от нашите по политикономия сподели:
– Седем пъти, като Евангелие съм изчел политическата икономия, и пак не мога бъкел да кажа и за тройка!
 Беше стоковед и непрекъснато пътуваше с колите за стока, изморен физически, трудно за справяне.

Една от фактуристките по стокознание на въпроса за видовете каменни въглища и калориите на топлина объркала процентите. Преподавателят казал: не е така, всичко бъркаш! Опитала се с шикалкавене – учила по друг учебник, не по тоя, който ни е препоръчан. Но той цитирал процентите и по другия учебник. Обяснил, че цифрите следва винаги точно да се знаят. Цитирал ѝ:
– Ако даден параход тръгне на път с „около“ тона гориво и сред морето то свърши, той няма да може да се върне!

Помолила комисията да ѝ зададе допълнителни въпроси – много е чела но объркала. На следващите въпроси отговорила горе-долу задоволително и се спасила. Разказа ни всичко подробно, та никоя да не казва горе-долу, а само точно. Радваше се като малко дете, че е взела изпита.

А на мен какво се случи на една предварителна сесия, пак по стокознание. За да си помогнем за августовската сесия с осем изпита, се явявахме на предварителна с три изпита, като изпращахме предварително писмените контролни. Влязох, преподавателят прегледа дневника и каза, че нямам заведена контролна работа. Показах обратната разписка за изпратената писмена работа, като допълних, че дълго съм се ровила и в учебници по авто-мото. Темата беше за петрол и петролните продукти. Каза, че ми вярва, но без заведена контролна работа и оценката за нея, не може да проведе изпита.

Толкова неочаквано беше това за мен, а и за комисията. Упътиха ме с пощенската разписка да отида в деловодството да проверят другите дневници. Разплакана отидох там, придружена от една колежка, взела изпита си. Деловодителката ни даде дневниците на преподавателя по другите предмети сами да търсим, а тя излезе за обяд, като заключи отвън вратата. Добринка ровеше дневника по „Основи на държавата и правото“ и напипа моята контролна работа по разписката. Успокоих се и когато жената отключи вратата, се извини за грешката и с дневника влязох за изпита. Усмихнат, преподавателят погледна дневника и посочи да си изтегля късметчето. А моята мила приятелка чакаше отвън с другите колежки.

Верната ми дружка, (сербез жена) беше кърмачка с малко бебе,  придружаваше я майка ѝ. Отседнали бяха в Пловдив в квартирата на сестра ѝ, студентка. Каква всеотдайност излъчваше, тази красива едра жена – Добринка Панайотова. Дружно ни заведе в един хоремаг да „гаврътнем по едно коняче“, както се изрази. Така правела и сутрин преди изпит и имала „ищах“ да говори.

Наследничка по дух на баща си от Каменица, на който по „парамон“ казвали Левски. Като се върна назад, при записването ни, Добрето беше в родилния дом. Колежките колективно ходихме на питата за второто ѝ дете. Никой не е очаквал веднага след появата на бебето да прояви интерес за учение, за да я информираме за курсовете в Пловдив. Узнала по-късно, възкликна:
– Защо криете от мене? Нищо не е в състояние да ми попречи.

Имаше все още възможност да се запише и поехме заедно. С напевния си мелодичен глас по каменско наречие често ни развеселяваше, не задължително с  коняк, „гаврътнат по чашка“. Ходехме и на лятното кино за разтоварване. Истински човек, отговарящ на името си – Добринка, това бе тя за мен.

Така бързо и неусетно всичките стигнахме и до държавния (кетапите)! Веднъж след изпит се изкачихме двенките с Добринка горе при „Альоша“ да погледнем Червената гимназия отгоре (Търговската гимназия, в която учехме, бе боядисана в червено и всички така я наричаха). Седнахме на една пейка до чернокож студент, който четеше, сигурно учебник. Аз бях открая, а Добрето – до него. След като го огледа, тя се обърна към мен и каза:
– Ако през нощта ти се яви такъв чрън-чрън какво ще правиш?

 Каза го силно, смятайки, че момчето не знае български. Направих ѝ знак с показалеца да мълчи. В София веднъж ми направи впечатление, че събраните край АОНСУ чернокожи студенти говореха свободно езика ни. Тя наново погледна, но в книгата, която момчето четеше, и бързо ме хвана за ръка да ставаме. Тръгнахме си, а момъкът, висок и едър, остана все така безмълвно на мястото си.

Дружката ми се засрами, не очаквайки така спокойното четене страница, след страница на родния ни език. Осуети се голямото ни желание за спокоен отдих горе на тепето край „Альоша“, докато стане време за влака. Бавно се отправихме по стълбите надолу, с объркани мисли.

Започнатото обучение неусетно завърши – от 1964 до 1967 година. Получих диплома за специално образование за счетоводител-икономист. След трепетните мигове в любимия ми град на тепетата – Пловдив.

Когато говоря за счетоводство, често пред мен изниква касовата книга от 1925 г., водена от вуйчото на моя съпруг: „Тефтер на Васил Васев и Александър Лачев, село Баня Чепино“.
Това е разграфена касова книга с имената на търговци и работници – дебит и кредит. Приключвана е редовно, плащани са суми за превоз с каруци, за маркиране на дървен материал, за внесени суми от двамата съдружници, от клиенти или други търговци, сред които Васил Василев, братя Михайлови, Иван Сираков и други. Вероятно са работили и с кооперация „Пробуда“, която е притежавала кооперативен гатер на Сухата лъка.

Не знам как точно тази книга е попаднала у нас. Вероятно сред вещите от старата Васева къща, която отдавна е била съборена и на това място Христо бе построил нашата къща. Той използваше празните страници на дебелата книга, но не ми е правило впечатление на какво точно пише. Сега ми е интересен тефтерът с имената на мюсюлмани и християни, присъстващи в касовата книга от времето преди раждането ми – 1925 и 1926 г.

Името Васил Василев съвпада с това на колегата – търговеца от Промишлени стоки, но вече няма от кого да разбера дали наистина е същия. Бай Сандре Лачев познавах лично. Работеше като застраховател в приземния етаж на къщата си в съседство с фурната за хляб. Познавахме се и любезно ме поздравяваше, седнал на бюрото при отворена врата.

От Васеви бях виждала само Мичето, приятелка на вуйчо Гьоре и учинайка Ленче. След смъртта на брат си Васил Васев, свекърва ми взела Мичето при нейните четири деца. Живяла при тях до омъжваното си за Борис Масларов в Каменица. Сдобили се с момиченце, което нарекли Людмила. Но скоро жълтата гостенка покосила Мичето и впоследствие детето отгледала втората жена на Борис, който оглавил ГОРУБСО и заживели в Мадан.

След като се омъжих за Христо, Людмила ни е гостувала много пъти през летните ваканции. Добродушно и работливо момиче, с желание винаги да помогне. Наричаше ме учинайка, а Христо – вуйчо. Впечатляваше ме с каква обич разказваше и за сестричките си от втория брак на баща си, особено за по-малката Наташа.