Търговията си вървеше по релси, както винаги. Зимата и тя идеше. Прислужницата чистачка започна да подпалва вече високите пернишки печки. Възрастна беше кака Дана, а канцелариите бяха много, та сутрин идваше и мъжът ѝ да помага за пренасяне на въглища и подпалки. Трудно се качваха кофите пълни с тежкото гориво по стълбището до втория етаж, а при това кака Дана страдаше от разширени вътрешни и външни вени, подуващи краката ѝ.
Случваше се често преди работното време, когато съм още сама в канцеларията, да сподели на спокойствие страданията си. Търсеше и помощта ми да водя разговори от нейно име с началниците в нейно присъствие.
Щом забумти огънят, в работата имахме наследен обичай на нашата печка да печем донесените домашни картофи. Нареждахме ги отгоре и ги захлупвахме с голяма метална кутия от тахан халва. Бавно се печаха, но задушени ставаха пръхки и вкусни – всеки знае, че чепинските картофи са апетитни. Управителят като всеки началник, не се включваше в колектива, но веднъж надушил вкуса на печено, разбра къде се пече и ми рече:
– Маре, искам и аз по два картофа на бюрото си!
Легализира се всичко чрез изпълнение на поръчението. Редувахме се да внасяме на бюрото му двете още топли бройки! Веднъж беше излязъл из града и ние не занесохме картофите. На следващия ден ни предупреди, че дори да го няма, пак да оставяме – обичал даже и студени да ги яде. Кръшкане не се позволяваше. Слушай началника – това му е майката! Има и по-лоши случаи. Колежка, работила в „Здрава храна“, разправяше как главният им счетоводител не позволявал да хапват закуската си в канцеларията, та ходели до тоалетната да ядат.
Един ден милата ми кака Дана ми каза, че иска да вземе отпуската си за предишната и настояща години, че много е капнала. Тъй като заекваше, рече, както обикновено „немката“, което значеше да отидем при управителя заедно и аз да му кажа за желанието ѝ. Влязохме заедно при началника и му поясних, какво иска жената, а той троснато каза:
– Ти да не си ѝ адвокат?
Обясних, че когато се вълнува, тя не е в състояние да говори. Той премълча и ние се изнизахме от стаята. Впоследствие ѝ казал да намери някоя жена и няколко дни да работят заедно, тогава ще ѝ даде отпуска. Така и стана, но и в 9-те печки въглищата трудно се разпалваха сутрин, особено в голямата заседателна зала на управителя, и се затопляше трудно. Всички почуствахме отсъствието на трудолюбивата и с голям опит чистачка. Милата ни Родопа ни снабдява с борови, букови и дъбови дръвца, затова каменните въглища са далече от нашия бит!
Няма коментари:
Публикуване на коментар