9. Корбатките и техните предсказания

Веднъж, връщайки се от школото, заварих мама да брои парите, съхранявани в чекмеджето на кухненския шкаф долу в кухнята. Усмихна се загадъчно, казвайки:
„Ванга позна, че са точно 1500 лева!“

Заразправя, че нана Шана я извикала, за да ѝ гледа Ванга. Впечатлило я, че била млада – бяла и красива! Дошли със сестра ѝ Любка да прави лековити минерални бани в Чепино. Мама пак повтори, че Ванга е познала. Но като разбра липсата на интерес у мене, замълча.

Из селото често плъзваха „корбатки“ да врачуват и случайно веднъж чух как една от тях високо нареждаше на нана Шана, че ѝ е направена магия и трябва да намери черна кокошка, утре да им я даде да я заколят и да я изхвърлят в един шипок (бяха две жени), за да развалят магията и всичко ще тръгне по мед и масло. Нана ми нямаше кокошки, но обиколила из селото и купила една, скъпо и прескъпо. Занесла я, както се разбрали, и заживя спокойна!

Преди това кака Янка, снахата на кумата ни изплака, че влезли при нея корбатките да врачуват, видели пълния с овце двор, видели, че едва се клати от пълнота, че краката не я държат. Закукал часовникът на стената и те я изпратили да донесе голяма бучка сирене, та на бялото да гледат. Тя слязла долу в избата, понесла голямо парче за лек да помогне, след нея саламурата оставила следа догоре. И какво да види – вратата зее отворена, корбатките никакви ги няма, а кукувичката никога повече не ще закука!

Излязла по чаршията да гледа, белким някъде ги види, но не би. Горко заплакала! Чудом се чуди тя, какво ще каже на мъжа си Бай Петре, като голямата къща слушаше куку, донесено от Унгария по пътищата на войната. Дойде при съименницата си мама – да се изплаче, но кой ли ще ѝ помогне?

А у тета Чонка заварих Минка Станудина. Дружки големи бяха. Тя обичаше много и мен, никъде не ме подминаваше. Беше дошла при тетка ми да и даде назаем квас, та хлебец да замеси. Тя беше много духовита. Всичко на майтап обръщаше, яд и злоба към никого не таеше. Заразправя как млада и стара корбатки, сигурно майка с щерка, влезли, когато отваряла фурната на кухненската печка, а погачата била вече позачервена. Затворила фурната още малко да я почака.

Всичко видели влезлите, а и това, че тя малко понакуцваше, също и нанизаните червени чушки за чукане на лют пипер за готвене. Артистични, веднага съчиняват пиесата. Искат да ѝ помогнат за старата болка, но с лют пипер да баят и го пристегнат, болката от загряването ще мине. Тръгнала нана Минка, куцукайки по стълбите нагоре за пипера. А те... извадили тепсията, яко пареща, увили я с дебелия вълнен пищимал, сложили в голямата шарена торба (с която всичко носят през рамо) и безследно изчезнали. А нана Минка се смееше: надхитрили я – та кой ще я излекува, кракът е така по рождение...
„Пустите му баячки, как ме оплетоха. Халал да им е лебеца, кучето ни олигави кваса! Сега друг ще омеся, здраве да има!“

След поразиите на ляво и дясно корбатките изчезнаха бързо от хоризонта. Останаха само калайджиите на бакъри. Това беше причината да не попитам майчицата си какво друго е казала... Ванга! Тогава вярвах в науката, макар че изучавахме вероучение.