11. За въшките и хората

В селската амбулатория работеше фелдшера Гошо Дебелушин, дясната ръка на доктора при тежки случаи – шиниране, гипсиране, превръзки и особено при обезвъшаване с подвижната парната машина. Спомням си каква гюрултия ставаше в циганската махала, която навремето беше в средорека (нещо като остров между два ръкава на реката). Събличаха им дрехите и заедно със завивките ги пускаха в парната машина. Тия дребни паразити бяха голям бич за народа.

Чичо ми Митре имаше ковачница откъм улицата. Помагаше му Лесето, циганче от българските, християнин. Беше добродушен, усмихнат млад човек, винаги начернен от дървените въглища, с които подържеше духалото. Чукаше с големия чук нажежените до червено сечива, от които наоколо пръскаха горящи искри. Вътре влизаха различни клиенти за поправка повредения си инвентар. Ежедневно тук присъстваше Илчо – първородния син на учителката г-жа Дурева. С чичо двамата така си допадаха, шегуваха се с Лесето, с клиентите и за какво ли не.
Освен че носеше на шега и сам подхвърляше шеги, Лесето беше и добър гайдарджия. Не забравяше по празници, надул гайдата, да заобиколи и нашата махала за поздрав.

Невъзможно е да не се замисли човек откъде идваше тази одухотвореност сред пушека на въглища, пламтящи в огнището, червените железа, удряни с чука и пръскащи горящи искри. Ковачницата беше по-ниско от улицата и малката врата не помагаше много за проветряване на топлия задимен въздух.

Нана ми Магда се страхуваше да не се пренесат въшки от ковачницата вкъщи, сутрин изресваше косата на братовчедка ми Лена с гъст рогов гребен, потопен в газ за осветление. След това сплиташе дългата ѝ коса на плитки.

У дома майка ми беше по-спокойна. Тя разресваше дългата и много гъста коса на сестра ми, правеше щателна проверка за гниди, но всичко беше чисто. Пазехме се къде сядаме и къде се опираме. Но при една беседа за хигиената учителката Масларова между другото каза, че една въшка за един ден може да пропълзи 3 км, което ме накара да съм още по-внимателна.