12. При директора

В клас момчетата често лудуваха. Привикваха ги в дирекцията на Иван Дивизиев, намаляваха им поведението. Но не щеш ли, един ден преди междучасие, както обикновено се случваше, училищния прислужник Лука Ихтимански извика на вратата:
„Мария Янчева да се яви при директора!”

Съкласниците ми впериха учудени погледи, а моя милост, почервеняла от срам, с наведена глава, неосъзнавайки какво съм сбъркала, излязох и оставих вратата отворена.

Боязливо почуках и... онемях. Много уважаваният от мен директор Иван Дивизиев, приветливо усмихвайки се, ми подаде новата си книга и каза: подарявам ти я! С треперещи ръце, благодарна и вече щастлива, приех подаръка. Запомнила го бях винаги сериозен, а сега го виждах в друга светлина. Недоумявах само какъв е поводът да получа този скъп за мене подарък.

А в класната стая съучениците ми шумно разговаряха. Седнах на мястото си и спокойно погледнах книгата – беше „Из Европа”, на корицата имаше с мотор с кош, с който Иван Дивизиев и двамата му приятели обиколили континента – посетените градове бяха отбелязани със стрелка.