събота, 28 декември 2013 г.
10. Първият аероплан в Чепино
Самостоятелността ми стана привичка. Продължавах с желание към училищния храм и педантично изпълнявах всичко, което се очакваше от мен.
Един ден, бях вече в прогимназиален клас, в учебни стаи на втория етаж, в края на учебното време, внезапно с голямо гърмене прелетя малък спортен самолет на височината на прозорците на класната ни стая. Пилотът така отчаяно махаше с ръка, вперил поглед към нас, скупчени зад прозорците толкова близо до него. По устата му се виждаше, че говори нещо напрегнато, но от силния рев на аероплана нищо не се чуваше. Самолетът направи завой към езерото Клептуза. Чу се силният трясък на машината и всичко заглъхна. Разбра се, че се е случило нещо лошо. Всички през глава тичахме към местопроизшествието високо над Клептузското дере.
Намерението му било да се приземи в езерото, за да избегне удара, но не успял да се спусне и при вземането на завоя при същата височина на летене неуправляемата машина се забила в стръмнината с големи камънаци. При удара аеропланът се пропукал по средата. Летецът в откритата кабинка останал откъм баира, а задната част с опашката провиснала надолу над дерето. На местопроизшествието заварихме вече много хора, но имаше забрана да се ходи горе.
Пилотът беше жив, само потрошен, и получил веднага първа помощ от д-р Дошкинов, бе вдигнат за болницата.
Това беше толкова тежък случай с добър край. В селото ни и в околността дълго се говореше за аероплана с български трикольор за пръв път преминал през Чепино да търси спасение в езерото Клептуза, но с Божия помощ го получи от д-р Дошкинов.
След няколко години, при посещение на доктора у дома, го попитах за пилота. Той ми разказа, че с мотора и чанта с медикаменти тъкмо се връщал от района, когато над площада прелетял ниско повреденият самолет и той видял отчаяното ръкомахане на пилота. Разбирайки тревожното положение, веднага продължил с мотора за Клептуза да окаже спасителна помощ мигновено, преди да стане прекалено късно. Оздравял напълно, пилотът идвал да се срещне с него и лично да му благодари.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар