Трудовият колектив, вече стъпил здраво на краката си, работеше под пълна пара. Условията за отмора на гостите бяха превъзходни – чист въздух по теренните пътеки, лечебни процедури по медицинските кабинети, слънце и минерална вода на плажа. Кой от каквото се нуждае, ще го намери! Някои почиващи зачестяваха с посещенията си.
В едно от семействата дамата проявяваше често недоволство от храната, макар че сами си правеха заявките за деня. На хората от кухненския блок им беше обидно, та под секрет помежду си я наричаха „синята китка“. Съществуваше такова биле в нивята, засадени със слънчоглед. Не можеха с нея да излязат наглава ни диетолог, ни сервитьорки! Възможно е жената да не е била добре със здравето, защото съпругът ѝ до нея само леко се усмихваще и не взимаше отношение.
Понякога в столовата се случваха и неочаквани неща. В едно от сепаретата адмирал Д. посегнал към гарафата с минерална вода, а отгоре на стъклената запушалка изправена му козирувала хлебарка! Съпругата му до него Благовеста К. – оперна певица, се изсмяла, но той се възмутил и начаса извикал диетоложката. Тя останала озадачена, досега не се е случвало такова чудо. Стана голям проблем. По тревога от Санипед станция пръскаха, проветряваха, но не можаха да открият поселище на паразити. Откъде е пристигнала, и то пред адмирала?
Жежкото есенно слънце огрява плажа, а на хвърлей долу е езерото Клептуза. Любим земен кът за отмора и лечение. Лятото се беше сляло с есента. Още от сутринта любителите се излежаваха на парещото още слънце в закътания оазис с минерален басейн. А децата плуваха във водата, надпреварвайки се както винаги със смях и закачки. Прозорците в канцеларията стояха отворени поради жегата, но горе до нас на третия етаж, глъчката не пречеше.
В 10 часа, който желае и има възможност, посещаваше барчето на втория етаж на кафе или друга подкрепа за половин час. На мен рядко ми се случваше, не пиех вече кафе. Носех си от къщи термос с грузински чай. В един такъв топъл ден лъчезарният и винаги контактен Николайчо Томов – младо момче, рехабилитатор, се запътил за бара и от прозореца горе, загледан в плажа, видял на дъното в дълбоката част гърчещо се детско тяло и светкавично скочил от прозореца, бързо и ловко извадил момченцето, давайки му първа помощ.
След малко се притекла и лекарката, но състоянието на детето било усложнено. Стъписаните му родители, които били на плажа, обезумели, плачейки го придружили с дошлата линейка до болница и след това за София. Бързо се оправи момчето, но създаде голяма тревога на медиците ни. Опасяваха се от усложнения след тежкия инцидент. Силният физически млад организъм, преодоля критическото състояние на косъм, благодарение на себеотрицанието на Николай!
Без никакъв помисъл за живота си, той се хвърлил от втория етаж на каменния тротоар и с втори скок се гмурнал под водата и извадил отпуснатото вече тяло, давайки му спасителната помощ към живота! С влага в очите се прекланям пред геройската постъпка на младежа Николай Томов. Всичко това при многото почиващи наоколо...
Скоро се върна радостта на мама и татко, съпроводена с голямата благодарност към спасителя на рожбата им. Палавниците се стреснаха и прекратиха лудориите във водата. Имаше забрана деца без придружител да влизат във водата да се боричкат и състезават. Басейнът да бъде в покой за лечебни процедури! Успокоиха се и духовете след добрия край. Всичко влезе в ритъма на ежедневието.
Разходките край езерото долу в низината зачестиха. Любителите на гребния спорт в двуместните лодки с весла кръстосваха сред зарибеното с американска пъстърва езеро Клептуза, други наемаха голямата моторна лодка и лодкарят я подкарваше.
По време на горещините беше удоволствие да си сред водните пръски от Клептузската студена вода, рядко срещано съчетание със зеленина. Плачещите върби, посадени по брега езерото, се опитваха да докоснат с дългите си клони повърхността му и да ги потопят във водата. Такава мечта е нашата дивна родопска природа! Както казват по нас, „то бива с видуване, не с казуване“.
За снабдяването на почивния дом се грижеха трима шофьори-закупчици с два камиона и една оазка. Кръстосваха страната за да намерят най-качествените стоки. Управителят, много взискателен към всичко, често се качваше в някоя от колите, тръгващи в 6 часа сутрин. Оглеждаше и контролираше пряко работата им. Траежлив човек – вече го мъчеше болката в дясното коляно, та сутрин се увивал с родопско одеяло в кабината.
Особено внимание се обръщаше на плодовете и зеленчуците, обикновено доставяни от южния Благоевградски район – най-рано зреещи, вкусни и с мерак отглеждани. Личните връзки на снабдителите и на управителя работеха в наша полза. Разплащането ставаше своевременно, без никакви рекламации, отношенията бяха колегиални.
Сезоните не бяха пречка за продоволствието. Момчетата с безотказния превоз бяха винаги на разположение, зиме и лете.
Дойдат ли мразовити дни, за отдих в почивния дом се вреждаха вече и по-възрастните, предимно пенсионери. Повечето лекуваха болежките си с помощта на предлаганите медицински процедури.
Изненадващо беше за мен, когато един ден управителят ме извика, поставяйки ми задача да приготвя пенсионното му досие, че от Нова година иска да се пенсионира. А тя тропаше вече на вратата. Щеш-нещеш, можеш ли? Мислено си казах „Марийо, стягай се!“ Това беше от непознатите дейности, които още не се бе налагало да върша. Беше вече в края на работния ден, когато всички се разотиваха.
Приключих касата и извадих досието на главния и формулярите за пенсиониране, за да започна подготовката. Тъкмо съпоставях разгънатата книжнина за ориентация (той имаше и безплатна храна, която се включваше към дохода ), когато чух необикновен шум. Прозорецът беше открехнат, парното загряваше за вечерта... Гледам долу на стръмнината над плажа силно запъхтяна сърна, много изплашена, се опитва да слезе на двора.
Оставих всичко на бюрото си и бързо слязох в партера при дежурната телефонистка. Казах ѝ веднага да потърси управителя и го извести за случилото се. Там беше параджията Никола Велев, чул какво казах и излезе навън. Качих се горе да продължа заниманията си, но бях развълнувана от гледката на подплашената беззащитна сърница, търсеща помощ при хората. Не можех да остана.
Прибрах всичко обратно в касата набързо и си тръгнах. След произшествието беше станало и късно, осуети се заплануваната задача.
Долу огнярят каза, че е прибрал сърничката в животинския ограден кът, където обитаваше едно малко шарено, още диво прасенце. Сърничката едва дишала, изтощена легнала и повече не станала. Обадили се и в Горското стопанство и оттам обещали сутринта да я приберат. Така и стана. Но бяха безпомощни да помогнат на красивото създание. Уморителното бягане, спасило я от преследващите я кучета, дало поражения, които я обричаха на смърт. Остава само тъгата!
Ежедневието продължаваше своя бяг. На другия ден, останала пак сама след работа да приготвя пенсионната преписка, несъзнателно поглеждах печално към прозореца, унесена още по случилото се!
„Първа бука за наука“. Запознах се и с новото задание, обясненията във формулярите бяха подсказващи – досиета, протоколи за класиране, трудови книжки, ведомости, всичко беше в изправност. Отидох при управителя да споделя и да питам, няма ли нещо пропуснато от стажа му. Оказа се всичко налице, нямаше противоречия. Оставаше след Нова година, в приемния ден на служителката от пазарджишкия пенсионен отдел във Велинград, тя да провери в мое присъствие пенсионното досие и всичко приключваше. Изпращаха направо решението за изчислената пенсия във Велинград. Пенсионерът при тоя начин не кореспондираше със Пенсионният отдел в Пазарджик. Бързо и улеснено се уреждаше изработеното за старини.
Жените се пенсионираха на 55 години, а мъжете – на 60, ДОО-то платено и предплатено за заслужен отдих.
Няма коментари:
Публикуване на коментар