Баща ми имаше трима братя, и четиримата мъже работеха.
Големия първороден, чичо Митре, имаше ковачница с наковалня и мех с духало. Беше векът на колите с дървени колета с табан и ръчните сечива.
По наковалнята цял ден играеше чукът и работеше духалото с дървени въглища. Помагаше Лесето – от българските цигани християни. Винаги беше засмян и дружелюбен с окатрено от въглищен прах лице.
Вторият син, баща ми, вече беше горски и работеше в горското стопанство на двайсетина километра от селото.
Третият син работеше с воловете по къра, но помагаше и на баща си, и на нана ми, който имаше голямо стадо овце.
Обичлив и отзивчив беше към всички. Но големият чичо Митре беше суров човек. Използваше го като чирак да чука с тежкия чук в ковачницата и да прави и докарва дървени въглища от гората. През другото време непрекъснато возеше дърва с магаренцето.
В двора под сайванта, до колибката на патицата, се мъдреше и друга колиба – на Шутето, червена породиста коза с обички и без рога, та ѝ казвахме Шута (безрога). Рано сутрин майка ми я доеше и сипваше млякото в бакърената калайдисана тенджерка с дълга дръжка в общата кухня и я слагаше на огъня да се вари за закуската ни.
Наблизо растяха и разстилаха коренища разноцветни мишета (хризантеми). А от новозасетите, баба ме запознаваше със семенцата на червено обагрените кученца, розови и сини хурчици, жълтият невен, ярко сините папучки, кадифеният тъмно-оранжев шибой, чието ухание така ме пленяваше – като цъфнеше се навеждах над него да го подуша. Цветя не късахме, а само им се радвахме. Поливахме ги от клептузската студена водица. Пчелички спокойно си жужукаха край тях.
В градината, откъм съседската ограда, бяха разпределените за семействата лехи за зарзават. Покрай голямото застлано със здравец пространство се изнасяха саксийните цветя: коледниче, моловки с ярки, червени цветове, с които се закичваха младите булки и моми на празници. В китките присъстваха и интир и аспарагус, но най ми харесваше миниатюрната червена розичка с дребни, нежни листенца и цветенца с чудна миризма. Винаги я гледах и ѝ се радвах. Неповторима беше.
Спомням си как весели по цели орляци тичахме нагоре към местността Коминче напролет като се стопи снега за минзухар. Като запалени свещички горяха цветятя по поляните. Беше с къси дръжки, та беряхме по-малки букетчета, а по-големите го вадеха и с луковички.
![]() |
Мама и татко, годежната им снимка |
Тук, на възвишението Коминче, се правеше и гергьовската люлка. Ергените окачваха дебел синджир на високите клонести борове и на Гергьовден люлееха закичени с китки, нагиздени моми и млади невести. Двама левенти хващаха въже, застанали отстрани и плавно залюляваха, после засилваха.
Задявки, смях, викове огласяха Родопа, а ехото се носеше към реката, езерото Клептуза, повтаряйки го към обезлюденото село Чепино баня. Млади и стари, заедно с децата бяха тук и радостно гледаха летящата нависоко гергьовска люлка. Беше панаир за отмора.
Децата бяха в стихията си: дядо Коце с шарените захарни петлета викаше с пълен глас: „Петлета, децо, петлета“. Наобикаляха го и дървената табла, окачена с каиш на врата, бързо се изпразваше.
А имаше още много други праматари, въртящи дребна търговия. Гурко носеше семки, сусамки, бонбонки, пуканки. Други носеха симидчета, гевречета и други лакомства. Идваше латернаджия с количката и пееше, въртейки старата латерна по песнопойки, къде какво чудо e станало. Наобикаляха го любители и купуваха песнопойките му. Не липсваха и хора на песни на поясок.
Народът отпускаше след дългата зима и набираше сили, вярвайки в помощта на свети Георги, пеейки песента „Свети Георги коня стяга да обиди равно поле".
Щастливи, весело се завръщахме, къпани от божествения гергьовски дъжд, топъл благодатен и за майката Земя.
А циганската махала празнуваше по цяла седмица светлия празник с хора на песни и със зурни и тъпани до мръкване. Радваха се, дочакали го след тежката зима, и бурно показваха джумбуша си. Обичахме да гледаме как от сърце се веселяха тези изстрадали хорица, но темпераментни, със силен дух и вяра в бъдещето. Затова и расте махалата. Къщиците им са пълни с дечица – весели, закачливи и дружелюбни.
Една от снахите на баба, нана Ленка, понякога не ходеше на полето. Довеждаше сестра си да играе с нас в нейната стая. Щедро ни даваше парцали и дрехи за куклите, за да играем заедно. Веднъж отидохме „наужким“ на баня в чичовата стая, а той случайно дойде от ковачницата. Ядоса се, отвори прозореца и изхвърли всичко в градината и каза на Ристена:
„Обирай си крушите и да те нема вече тука! Мома за женене, а играе с децата!”
Тя се разплака и си отиде. Ние събрахме куклите и се качихме на големия чардак. Отворих вратата и какво да видя – нана държеше в лявата си ръка врабченце, а в дясната нож с остър връх. Изписках и тя изпусна врабчето. Развика се по нас защо отваряме. Трябвало да му извади сърчицето и още туптящо да го глътне – още нямаше деца.
Но... врабчето беше със счупено крилце от стискането и падна. Тя го взе и затвори вратата след себе си, а ние избягахме на улица.
Тази картина се повтаряше вече често не само за шоколад, а и за кашкавал. Продаваха овче мляко и сирене на „сизомлии“ (от сезон – така казваха на курортистите) и винаги разполагаха с дребни пари.
Селото ни Чепино баня има две бани, а в близост по поречието на реката извори – топила, които много се ползваха за лечение, идваха хора отвсякъде. Настаняваха се по селски къщи, а имаше и хотели, гостилници и кръчми: “Дълбок зимник“, увеселителна градина „Чепински рай“ гърмеше с музика и песни. Агенция „Стрела“ осигуряваше вестници и списания.
![]() |
Двете Яни - мама и нейната приятелка, още неженени |
Пъстрото множество от курортисти и селски младежи се разхождаше бавно, обезпокоявано понякога от велосипедисти.
А край езерото Клептуза беше чудесно. Бъл6укащият водопад от бистра кристална вода освежаваше. Планинската пъстърва подскачаше над водата, играейки. Местни певици като Цола и други извиваха мощен глас под акомпанимента на музиканти.
Маестро Парпулов беше подготвил с голяма любов още в училище момичета и момчета. От всеки випуск с желание и дисциплина, се множаха кадрите на големия педагог. Хвала, маестро Парпулов!
До късно вечер ехото на пълноводната река разнасяше песните из Чепино и Родопа. Насядали отвън, младо и старо слушаше реденето на родния фолклор с умиление. Гости продължаваха да ни посещават, удивлявайки се на природните красоти на планината, обитавана още от древността. Бесите от Месопотамия са намерили свещените Родопи, оставяйки за поколенията прочути в древния свят светилища на богове и чудни предмети на изкуствата.
Горди сме като потомци на такъв народ.
-------------------------
* кършилки – нарциси
тажъл – перуника
окленца – теменужки
Крива Дона – увивен храст от рода на жасмините с ухаещи кремави цветчета, подобни на лимоновите цветове
исимия – увивно растение от с ароматни бели цветове или червени без мирис